Обходи с очи апартамента, докато чакаше тя да се появи на вратата, и някак несъзнателно продължаваше да събира впечатления за самата Мърси. Домът беше пълен с цветове и леко, приятно разхвърлян. Очевидно тя предпочиташе ярки, живи разцветки. Никакви бледоморави, убитозелени или нежносини цветове нямаше в малката, ярко осветена стая.
Диванът беше лимоненожълт, акцентиран с тюркоазени възглавнички. Лампионите бяха със съвременен дизайн, наситенооранжеви, със странни завъртулки по тях. Библиотечният шкаф също беше оранжев и лакиран, което правеше стаята още по-весела. Блясък й придаваха и огледалата на стената зад дивана, които отразяваха тясна ивичка от изглед към залива. Килимът имаше солиден сив цвят, като гранит, а стените бяха чисто бели.
Картините по стените грабнаха вниманието на Крофт. Имаше десетки, всичките акварели, всичките изрисувани от една и съща ръка, до една показващи ужасна техника, както и пълна липса на подход към използването на водни бои. Имаше пейзажи със залива, картини с платноходки и острови навътре в морето.
Цветовете на небето и водата бяха нанесени с доста несръчна ръка. Много пурпурно и кобалтовосиньо. Платната на лодките бяха прекалено ярки. Островите представляваха дебели зелени петна на хоризонта вместо обвитите в мъгла, почти скрити от окото видения. Залезите имаха същия оранжев цвят като библиотечния шкаф в хола. Каквито и деликатни линии и прозирни цветове да са съществували в замисъла на художника, всичко беше пратено по дяволите от една четка, явно движена от самонадеяна, нетренирана, макар очевидно ентусиазирана ръка.
Неочаквано Крофт осъзна, че се чувства очарован от веселите акварели по стените. По принцип не му допадаше подобна демонстрация на невъздържаност. В същото време му се дощя да хване художничката за врата, да я заведе до белия лист и да й покаже как се правят акварели.
Без да пита, той знаеше, че картините са дело на Мърси Пенингтън.
Единственият друг предмет в хола, който служеше само за украса, беше пъстроцветният дървен параван. Състоеше се от три крила и беше близо два метра висок. Създал го бе професионалист. Плоскостите бяха изрисувани със зашеметяващо екзотичен тропически мотив; сочни зелени листа, тюркоазено небе, разкошни цветя и весели оранжеви плодове, чиито форми явно се бяха родили в главата на художника. Не приличаха на никои от плодовете, които Крофт беше виждал. В крайна сметка се получаваше завършена картина на първична невинност, един тропически рай, нереален, прекалено ярък сън.
Но на средното крило се виждаше приклекнал строен леопард със златисти очи. Той беше нашественикът, носещият смърт гостенин, който не се вписваше истински в цялостната картина. Беше същество от един друг, много по-злокобен свят, който вещаеше заплаха за рая и невинността.
Крофт приключи с оглеждането на хола точно когато Мърси влезе с една стара, подвързана с кожа книга в ръце.
— Мебелите ли купихте, за да отиват на паравана, или купихте паравана, за да отива на мебелите? — от чисто любопитство я запита той.
Тя се усмихна широко и очите й блеснаха, показвайки, че оценява чувството му за хумор.
— Купих паравана и после трябваше да купувам нови мебели, за да вървят с него. Не е най-ефективният начин да си обзаведеш жилището…
— Не, но има определена логика — призна той.
— Да разбирам ли, че не одобрявате вкуса ми?
Той се замисли над този въпрос, повдигнал вежди.
— Отива ви — най-сетне рече, доволен от решението си.
— Ах, много ви благодаря. Искате ли да се басираме, че ще позная как изглежда вашият дом. Много голи пространства, никакви ненужни дреболии тук и там, които да заемат мястото, нали? Може би онзи суров японски стил на обзавеждане с паравани от оризова хартия, незастлано дюшеме, няколко елегантно опростени мебели? Това чудесно би подхождало на занятието ви и би вървяло на общото впечатление, което създавате.
Той се постресна от това колко бързо и лесно Мърси позна вкуса му и колко точно успя да го прецени.
— Откъде разбрахте?
— Всички си имаме по някоя дарба — ясно изрече тя и очевидно беше много доволна от собствената си прозорливост. Явно го чувстваше все по-близък и се отпускаше в негово присъствие. — Някои хора могат да влизат, без да задействат звънчето на вратата. Други ги бива напосоки да познават как изглежда домът на някой непознат. Всъщност изобщо не беше толкова трудно. У вас има нещо, което извиква идеята за суров живот и абсолютна самоувереност. Например не бих искала да чуя на коя политическа формация симпатизирате. Не ми приличате на либерално мислещ човек. Да не би да сте от онези побъркани отшелници, дето живеят в орегонските пущинаци и колекционират карабини и малки танкове?