Той не можа да разбере дали в момента се занася с него, а това никак не му бе приятно.
— Вие как мислите?
Тя въздъхна.
— Според мен може да сте всичко, но поне не сте побъркан. Прекалено добре се самоконтролирате, за да сте като онези луднали отшелници.
— Досега съм успял да оцелея сам — внимателно каза той. — Но не се интересувам от оръжия. Прекалено безлични са за мен. И нямам никакви танкове, нито малки, нито големи.
— Само „Порше“. — Мърси кимна, като че ли това даде отговор на някакъв друг неин въпрос. Той тъкмо щеше да попита какво именно изяснява присъствието на колата му, когато тя го изпревари, подавайки му томчето. — Ето книгата. Може в крайна сметка да се окаже, че не е точно този екземпляр, който вие търсите. Тогава няма да ви е мъчно, че сте я изпуснали.
— Има само три-четири запазени екземпляра. Доколкото ми е известно, всичките са собственост на европейски колекционери. Почти съм сигурен, че това е книгата, която търся. Затова именно дойдох от Орегон тази сутрин.
— Сигурна съм, че почти нищо не правите, ако не сте абсолютно убеден, че още отначало знаете всички отговори — измърмори Мърси.
Той вдигна очи от заглавната страница на „Долината на тайните съкровища“ и видя пламналото в погледа й женско увлечение. Мисълта, че тя го смята за привлекателен, доведе до доволна усмивка на устните му.
— Разбрал съм от опит, че си струва да разполагам с отговорите, преди да се захвана да действам, особено когато става дума за уреждане на нещо с други хора. Има една стара поговорка, че човек трябва добре да познава врага си. Аз й вярвам.
Тя се усмихна с прекалена веселост.
— Много врагове ли имате?
— Не. Враговете си подбирам също толкова внимателно, колкото и приятелите. — Той провери изписания с римски цифри номер на заглавната страница и внимателно запрелиства старите, пожълтели страници.
— И любовниците ли? И тях ли така внимателно подбирате?
Този въпрос го порази. Никога и през ум не би му минало, че Мърси Пенингтън ще има дързостта да попита такова нещо. Крофт бавно вдигна очи от страницата, която разглеждаше в момента, и усети, че самата тя вече съжалява за прибързаността си. После забеляза срама в очите й. Знаеше, че би дала всичко, само да може да върне думите си назад. Без да иска, току-що беше разкрила много съкровени неща за собствената си личност. Той можеше да използва току-що наученото за нея.
— Човек трябва да е много по-внимателен, когато избира любовниците си, отколкото когато избира приятели и врагове. Приятелите и враговете поне си знаят мястото. Винаги знаеш в какви позиции си спрямо тях, освен ако не си някой глупак. Но любовниците не са тъй лесни за опознаване и разбиране. Те могат да ти станат както приятели, така и врагове. А кой би могъл да направи разликата, преди да е станало прекалено късно?
Неудобството и угризенията, които видя в зелените й очи, му казаха много за нея. Също както и пребледнелите й страни. Подходящо наказание за дързостта й, реши той. Тя искрено съжаляваше, че изобщо се поддаде на изкушението и зададе този въпрос.
Крофт се усмихна доволен и се върна към разглеждането на тома, който държеше в ръцете си. Прелисти няколко страници, докато стигна до красиво изрисувана черно-бяла литография на мъж и жена, които се любят.
— Това е книгата, която търся. Оригиналът е.
— Разбира се, че е оригинал. Да не би да сте си мислели, че се опитвам да пробутвам фалшификат? — Мърси очевидно се обиди.
— Възможно е да сте направили грешка — успокоително рече той.
— Е, не съм. Описах книгата много внимателно на господин Гладстоун и той каза, че по отговорите ми по телефона можело да се разбере, че става дума за оригинала. Остана много доволен и не се усъмни в мен дори и за минута.
— Господин Гладстоун?
— Човекът от Колорадо, който купува книгата.
— Ще трябва да ми кажете повечко за господин Гладстоун. — Крофт обърна към друга литография. Тази път изобразяваше в изящно нарисувани детайли пищна жена, полегнала по гръб, докато някакъв коленичил над нея мъж изкусно й доставя удоволствие.
Мърси пристъпи към него и също се загледа в литографията.
— Не съм длъжна да ви казвам каквото и да е за господин Гладстоун. Трябва да защитавам клиентите си. Освен това — добави тя напълно искрено — аз и не знам много за него. Все пак се надявам, че няма да седите там цяла вечер и лигите ви да текат над тази илюстрация. Следите от слюнка по страниците могат да намалят цената на книгата.