— Мърси, скъпа, успокой се — тихо започна той, след като най-сетне разбра за какво става дума. Тя изобщо не знаеше какво прави. Опита се да хване ръцете й, но Мърси не му обърна внимание, освободи се от него и продължи да разкопчава ризата му.
— Няма да се успокоя, така че изобщо не си хаби думите.
— Ако няма да се успокоиш, то поне намали малко темпото — нежно я смъмри той. Тя буквално лазеше по него и трескаво откопчаваше ризата му. Най-сетне успя и яростно се захвана с токата на колана му.
— Не искам да намалявам темпото. Този път ще правиш, каквото аз кажа.
Крофт пое смаяно дъх.
— Но, Мърси, това е смешно! — Чудеше се дали да се засмее, или да я поразтърси, докато започне да се държи поне малко по-нормално.
Тя явно търсеше начин да се освободи от напрежението, но Крофт усети, че самият той изпитва невероятно удоволствие от това чувствено нападение. Никога не бе преживявал подобно нещо.
Години наред се бе учил как да контролира себе си. Винаги той бе този, който господстваше над обстоятелствата, даже и в редките моменти на върховна сексуална възбуда.
Освен когато бе с Мърси.
Вече му бе показала, че може да го провокира, да го накара да преживее заедно с нея дивото, трептящо удоволствие на общия оргазъм. А сега го учеше, че и тя има достатъчно мощ, за да господства безпрекословно над него. Че има сила да го принуди да се предаде. Никоя жена не бе се отнасяла с него но този начин.
Никоя жена не бе го желала толкова силно.
Мърси му беше казала, че просто ще го използва, за да постигне собственото си удоволствие, но естествено една жена не можеше да люби мъж по такъв опияняващ начин, ако не изпитваше към него нещо много повече от плътски страсти.
Изведнъж Мърси сиря, това, което правеше, и се отдръпна.
— Не — промълви Крофт, — не спирай. Не сега. — Моментното му удоволствие от това да бъде нейна жертва изведнъж изчезна. Бе го възбудила прекалено много. Не можеше да й позволи да спре точно сега. Крофт посегна към нея.
— Не мърдай — заповяда Мърси, след което смъкна пуловера си с едно движение и небрежно го захвърли настрана.
Крофт ахна, като видя, че няма нищо под него. Тъмните зърна на стегнатите й гърди се открояваха на нежната розова кожа. Как само му се искаше да ги целуне! Той вдигна ръка и докосна бялата мека гръд.
Но Мърси не му обърна внимание. Прекалено беше заета да се освободи от джинсите си. Бикините се смъкнаха заедно с тях.
Крофт затаи дъх, цялото му тяло бе стегнато от желание. Всичките му инстинкти го караха да я притегли под себе си, за да я обладае. Стигаше му тази игра на пасивно подчинение. Беше интересна и нова, но вече цял изгаряше от нетърпение.
Тя се намести върху него и Крофт се остави за втори път да бъде повален върху възглавниците. Пръстите й се заровиха в космите на гърдите му, устните й милваха врата му, нежната кожа на бедрата й здраво обгръщаше тялото му.
Това, което последва, бе като възвишен празник за сетивата им, в крайна сметка нямаше победител и победен, само страстно сливане в едно цяло и невероятно, върховно изживяване, което принадлежеше и на двамата.
Притиснати един до друг, заедно преживяха прекрасната буря, която разлюля телата им.
Заедно се върнаха към реалността.
Заедно се отпуснаха в измачканите завивки, като краката им бяха преплетени, а телата им притиснати едно до друго.
Заедно.
Крофт остана така дълго време, наслаждавайки се на усещането да я държи в обятията си. Доста минути изтекоха и преди Мърси да се размърда, да се измъкне от ръцете му и да се сгуши до него. Той обърна глава, така че да я вижда, и срещна уморените й притворени очи. Тя сънливо примигна и се протегна като коте.
— Няма нищо, мила — нежно прошепна той. — Знам, че не искаше да кажеш точно това.
— Какво не съм искала да кажа? — Очите й вече се затваряха и тя намести глава по-удобно върху възглавницата.
— Това, че ме обичаш. Беше от напрежение и прекалено опънати нерви. Освен това си склонна да говориш прибързани неща, преди да си успяла цялостно да ги осмислиш.
— Наистина ми се ще да престанеш да говориш глупости, Крофт. — Обърна се на другата страна и той вече виждаше само гърба й.