— Направо е поразително как изобщо беше в състояние да ходиш снощи, да не говорим как се справи с Далас и Ланс. Беше на път да припаднеш всеки момент.
— Ти беше тази, която ме извади от басейна и ни изведе от къщата.
Тя стисна зъби.
— Значи си ми длъжник, така ли?
Той сериозно кимна.
— Точно така.
— Божичко. С такова нетърпение чакам да си получа дължимото.
Той я изненада с палавото си изражение и с думите:
— Мислех си, че вече го получи, Рано-рано тази сутрин.
Този път Мърси не можа да се пребори с изчервяването, което заплашваше да залее лицето й още откакто бе влязъл в стаята. Тя се опита да се справи с тази конфузна ситуация с престорено високомерна усмивка.
— Трябва да призная, че си много интересен сексуален роб.
— Благодаря ти. Единствената ми цел е да доставям удоволствие.
Тя не го видя да прави някакво движение, но изведнъж се озова точно до нея. Кога прекоси цялата стая? Ръцете му обгърнаха раменете й и нежно я вдигнаха на крака. Когато стреснато го погледна в очите, те бяха пълни със смях и съвсем малко раздразнение.
Нямаше и помен от тъй познатата й вече безизразност в тях, нямаше я обичайната преграда. Мърси бе запленена.
— Бих искала да те уверя, Крофт, че си постигнал целта си.
Смехът изчезна от очите му и бе заместен от някакво неразгадаемо изражение. Той се наведе и я целуна бавно, завладяващо.
— Това като че ли е добро начало.
— Крофт?
Освободи я от обятията си и се върна към прозореца.
— Трябва да поговорим, Мърси.
— Знам.
Хвърли й учуден поглед.
— За Гладстоун. Или Грейвз, както предпочиташ.
— Знам. Какво ще правим оттук нататък? — с въздишка го попита.
— Ще се обадиш в книжарницата си и ще съобщиш на жената, която те замества, че някой ще се опита да се свърже с теб. Трябва да запише номера на обаждащия се и после да ти го даде, когато пак й звъннеш. Говори спокойно с нея. Няма нужда да я притесняваш. Но непременно й кажи, че не трябва да дава номера ни тук на човека, който те потърси.
— Какво говориш? Кой ще се обади на Дори, за да търси мен?
— Гладстоун ще й се обади — с абсолютна сигурност отвърна той. — Това е единственият му начин за контакт с теб.
— Но защо ще се опитва да се свърже с мен?
— С нас — разсеяно я поправи Крофт, — ще се опита да се свърже с нас, като ще смята, че и ние чакаме да разговаряме с него.
— Но защо, по дяволите?
— Защото ще иска да получи обратно книгата си естествено. Досега трябва да е разбрал, че пак е изчезнала. Прекалено много усилия му костваше, прекалено много му се наложи да рискува, за да се добере до този том с „Долината“ на Бърли. Ще иска да си я получи обратно.
— Той е колекционер. Колекционерите биха направили какво ли не, за да прибавят някой екземпляр към сбирката си.
— Не и Гладстоун. Той не би рискувал да изложи на показ новата си самоличност. Нито една от книгите в хранилището не се повтаряше с книгите, които колекционираше, когато бе известен под името Еган Грейвз. Той не се опитва да събере отново старата си колекция. Даже мога да кажа, съдейки от това, което си видяла в хранилището, че нарочно избягва да купува същите книги. Достатъчно е умен, за да знае, че не бива да прави нищо, което би накарало някого да подозира, че е свързан с Грейвз. Опитът да събере отново старата си колекция от книги би бил прекалено рискован. Ако някой е наблюдавал и чакал той отново да се появи…
— Добре, схванах за какво става дума. Не се опитва да събере пак старата си колекция, но си създаде толкова неприятности, за да се добере до „Долината“.
— „Долината“ е скъпа книга, но не е от най-безценните. Има стойност, но не е истинско съкровище, не и за човек като Гладстоун. Не е достатъчно специална, за да влезе в колекцията му.
— И въпреки това се опита да ни убие заради нея?
Крофт кимна.
— Тази книга е ключът. Той ще продължи с опитите да си я върне.
— Чудя се защо ли?
— Само да знаех! — Крофт прокара ръка през косата си. — Прегледах я отново тази сутрин, докато ти спеше. Не видях никакви знаци за сменени страници, но това не означава, че няма някакъв код, вкаран в текста.
— Код! — Мърси бе изумена от подобна възможност.
— Недей да се радваш толкова. Ловя се като удавник за сламка, повярвай ми. Просто се опитвам да измисля причина защо Гладстоун би искал толкова много да притежава тази книга. — Отдалечи се от прозореца, допивайки чая си. — Хайде да излезем да хапнем нещо. Ще се обадиш в книжарницата си, за да предупредиш Дори, че някой може да се опита да се свърже с теб. Но каквото и да направиш, в никакъв случай не казвай на Дори къде си. Ясно? Може случайно да спомене на Гладстоун мястото и да се окажем в притеснено положение.