Мърси преглътна, когато чу спокойния глас на Крофт при тези думи.
— Трябва да е било ужасно.
— Когато бе трезвен, се траеше. И двамата се издържахме един друг. Но започнеше ли да пие, да, наистина ставаше напечено. Мисля, че знаеше колко опасен става, като се напие, но не можеше да се контролира. Смятам, че го беше страх някой ден да не направи голяма беля.
— С теб ли?
Крофт кимна.
— Или това, или осъзна, че вече пораствам и някой ден мога да спра да се крия, когато пие. Мога да отвърна на насилието с насилие. Не знам какви са били причините за това, но през почивните дни започна да ходи за запоите си в града, не у дома. Радвах се, когато го видех да тръгва. Бях се записал в школа по самоотбрана. Отначало си рекох, че просто искам да мога да се защитя от баща си, когато е пиян. Но сигурно съм останал очарован от света на бойните изкуства и от философията за контрол над тялото и съзнанието, на която се основават. Намерих убежище в тренировките там в залата, намерих място, където мога да отида и да бъда силен.
— Друг свят.
— В известен смисъл. Инструкторът беше много добър, но ясно съзнаваше докъде стигат уменията му. Каза ми, че трябва да пътувам, да намеря други учители, които да ми помогнат да използвам всичките си заложби. Даде ми имената на хора, които биха могли да бъдат увещани да ме приемат за свой ученик. Нямах пари за такова пътуване и обучение. Чувствах се като в капан. Тогава реших, че няма какво да правя повече у дома. Щях да си тръгна даже и по-рано, но ме преследваше идиотската идея, че баща ми ще умре, ако ме няма там да се грижа за него. Но в деня, в който станах на осемнайсет и си стегнах багажа, той отиде в града и никога не се върна.
— Какво се случи?
— Забъркал се в някаква глупава, безсмислена свада зад кръчмата. Пречукали го заради няколкото долара в портфейла му и за бутилка евтино вино.
Мърси затвори очи, притеснена още преди да е чула края.
— Разбраха ли някога кой го е убил?
— Ченгетата не се занимаваха с този случай бог знае колко дълго време. — Гласът на Крофт пак бе преминал към онзи опасен безстрастен тон. — Баща ми просто беше поредният пияница, убит в тъмна улица. Всеки ден стават такива работи. Властите си имат по-важни дела, отколкото да разследват подобен тип престъпления.
Мърси осъзна, че до болка е впила нокти в дланите си.
— И си решил да търсиш извършителя, така ли?
— Никой друг нямаше да го направи. Мислех си, че мразя баща си, но след като беше убит, не можех просто да забравя, че ми е баща. Той беше направил, каквото можеше, за мен.
— И ти си решил да възстановиш справедливостта, като тръгнеш да търсиш убиеца?
— Намерих го. Не беше трудно. Просто отидох в квартала, където се навърташе баща ми, и започнах да задавам въпроси. Не знам защо, но хората говореха с мен.
— Надали са имали избор.
Крофт поклати глава.
— Не е това, което си мислиш. Не съм измъквал отговорите с бой. В онзи квартал имаше хора, които наистина искаха убиецът да бъде намерен. Моят баща не беше първата жертва. Те всички бяха потенциални жертви и добре го знаеха. Сигурно биха се уплашили да сътрудничат на ченгетата, но не ги беше страх от едно голобрадо момче, поискало да разбере какво се е случило със собствения му татко. Дадоха ми помощта, от която се нуждаех. И аз намерих човека, който бе забил нож в баща ми.
— Какво стана с убиеца? — Мърси не бе съвсем сигурна, че иска да чуе отговора.
Крофт я погледна хладно, някак равнодушно.
— Не го убих.
— Почти, но не съвсем?
— Не съвсем. Оставих го в безсъзнание на стълбите пред полицейското управление. Освен това оставих и достатъчно уличаващи го предмети в джобовете му, за да го свържат с убийството на баща ми и на още двама случайно преминаващи оттам хора.
— Откъде получи тези веществени доказателства?
Крофт сви рамене.
— Той още носеше със себе си някои от нещата, които беше взел от жертвите си. И ножът, с който бе убил баща ми, също беше у него. Не беше най-умният убиец на света. Ченгетата бяха повече от доволни да приключат с три случая на убийство наведнъж, без всъщност да е имало някакво истинско усилие от тяхна страна. Не се опитаха да търсят под вола теле. Даже успяха да изкопчат признание от онзи. Справедливостта, тъй да се кажа, бе възстановена.