Този път Мърси не се притесни от открития му поглед, вперен в нея.
— Затворен кръг.
Устните на Крофт се извиха в лека усмивка.
— Да.
— После какво стана, Крофт? — Стараеше се гласът й да звучи равно, въпреки че стомахът й се бе свил на топка от напрежение.
— Научих нещо за самия себе си, докато вървях по дирите на отрепката, убила баща ми. Нещо, което може би щеше да е по-добре да не научавам. То ме уплаши.
— Нека да предположа — тихо изрече Мърси. — Мисля, че си открил две неща. Първото е било, че можеш да се справяш с такава работа. Наистина си намерил убиеца и си отмъстил. Успял си сам да направиш това, което обществото не е направило. Второто нещо, което си научил, е, че всъщност си сметнал това ново призвание за… интересно. Дали това е думата?
Очите му не се отделяха от нейното лице.
— Запленяващо, по-точно. И имах дадености да напредна. След като намерих човека, убил баща ми, в известен смисъл знаех, че съм открил самия себе си. Трябваше да науча още. Но имах проблем с парите. Така че отидох в армията и тогава именно осъзнах, че не се разбирам много добре с властите, особено със сляпата, бюрократична, безчувствена власт, която повечето време работи без всякакъв смисъл и логика. Но в армията можех да тренирам, а аз точно това исках много.
— А после?
— Моите природни дадености не останаха незабелязани — сухо рече Крофт. — Поканиха ме да работя за една специална част, но съвсем скоро разбраха, че от мен не става особено добър член на група. Така че като ми свърши договорът, взех спестените пари и тръгнах да търся някои от списъка, който старият ми инструктор ми бе дал. Намерих неколцина. Пътувах и учех и всичко бе опасно в една или друга степен — или умствено, или емоционално, или физически. Но трябваше да се науча как да контролирам нещата, които усвоих, и не спрях дотам. Прилагах на практика наученото. Тогава имаше желаещи да се възползват от моите умения. Безкрайно много желаещи.
Мърси се усмихна пряко волята си.
— Недей да си губиш времето, като се опитваш да ме сплашиш с разни завоалирани намеци за това колко си опасен, Крофт. Не ми минават. Прекалено добре те познавам.
— Не те е страх от мен, нали? — тихо попита той. — Никак не те е страх. Чудя се защо ли е така. А си толкова миниатюрна и крехка.
— Само защото съм по-дребна на ръст, не означава, че съм крехка. Не ме е страх от теб, защото макар и да се интересуваш от това как да използваш докрай физическата сила, ти не си луд. Никога не губиш контрол. Просто си в мир и равновесие със самия себе си и своята природа. В известен смисъл си най-цивилизованият мъж, когото някога съм срещала.
Крофт затвори очи и облегна глава на стената зад леглото.
— Не си създавай такава романтична представа за мен, Мърси.
— Не си създавам романтична представа. Опитвам се да те разбера.
Миглите му се вдигнаха, разкривайки издайническия глад в очите.
— Защо?
— Вече ти отговорих на този въпрос. Обичам те.
Той се изправи с бързо, но плавно движение, а очите му бяха пламнали от вълнение.
— Мърси, не знаеш какво говориш в момента.
Телефонът иззвъня пронизително. Мърси посегна да го вдигне.
— Разбира се, че знам какво говоря. Не съм чак такава глупачка.
— Мърси?
Не му отговори, тъй като в момента слушаше познатия глас от другата страна на линията.
— Здрасти, Дори, как вървят нещата? Има ли някакви съобщения за мен?
— Току-що записах едно — спокойно рече Дори. — Чакай секунда да намеря листчето. Ето го. Някой си господин Глад ми звънна. Това ли е човекът, който ти чакаше да се обади?
Господин Глад. Погледите на Мърси и Крофт се срещнаха. Това трябва да е Гладстоун. В този момент Мърси разбра, че всъщност не бе очаквала наистина да се свърже с тях. Очевидно се е надявала на невъзможното.
— Да, Дори, това е човекът. Какво помоли да ми предадеш?
Крофт обикаляше около телефона като сокол, като че ли всеки момент с най-голямо удоволствие би грабнал слушалката от ръцете й. Подаде й химикалка и листче със знака на мотела.
— Запиши всичко.
Мърси кимна, внимателно заслушана.
— Само едно кратко съобщение — каза Дори: — че трябва да му се обадиш на този телефон. — И тя бързо издиктува номера. — Записа ли?
— Записах. Благодаря ти, Дори.
— Ей, какво става там? Мислех си, че тази сделка е уредена вече.