Последвал съдебен процес, дълъг и страшен, и Джавахал бил осъден на доживотен затвор за престъпленията си. Баща ти всячески се старал да му помогне — пръснал спестяванията си по адвокати, пращал му чисти дрехи в тъмницата, където го държали, подкупвал пазачите му, за да не го изтезават. Ала Джавахал му се отблагодарил единствено с думи на омраза. Обвинил баща ти, че го бил предал и изоставил, че искал да се отърве от него. Упрекнал го, че нарушил клетвата, която двамата си дали преди години. Дори се заклел да му отмъсти, защото — както извикал гневно от подсъдимата скамейка, когато прочели присъдата му — половината от живота на баща ти му принадлежала.
Баща ти погребал тази тайна дълбоко в сърцето си и не пожелал майка ти да узнае някога за нея. Времето заличило външните следи от тези събития. След сватбата, първите години на брака и първите успехи на баща ти те изглеждали като далечен спомен, епизод, погребан в миналото.
Спомням си времето, когато майка ти забременя. Зет ми сякаш стана друг, човек не можеше да го познае. Купи едно паленце, което искаше да обучи за куче-пазач, да го направи най-добрата бавачка за бъдещия си син. Не спираше да говори за къщата, която щял да построи, за плановете си за бъдещето, за някаква нова книга…
Месец по-късно лейтенант Майкъл Пийк, един от предишните ухажори на майка ти, почука на вратата с вест, която пося ужас в живота им: Джавахал подпалил отделението за особено опасни престъпници, където бил затворен, и избягал. Преди това обаче написал на стената с кръвта на съкилийника си, когото заклал, една-единствена дума: отмъщение.
Пийк обеща да потърси лично Джавахал и да защити съпрузите от всякакви заплахи. Изминаха два месеца без новини и без следа от беглеца — докато не настъпи рожденият ден на баща ти.
Призори някакъв просяк донесе пакет, адресиран до него. Пратката съдържаше един медальон — онзи накит, заради който Джавахал бе извършил първото си убийство — и бележка. В нея той обясняваше, че след като ги шпионирал няколко седмици и открил, че баща ти вече е преуспял човек с ослепителна съпруга, искал да им пожелае всичко най-добро и може би щял в скоро време да ги посети, за да споделят като братя онова, което принадлежало и на двама им.
Следващите дни преминаха в паника. Един от часовоите, които Пийк бе наел, за да охраняват къщата нощем, бе намерен мъртъв. Кучето на баща ти бе открито на дъното на кладенеца в двора. И всяка сутрин стените на къщата осъмнаха с нови закани, написани с кръв — нещо, което Пийк и хората му бяха безсилни да предотвратят.
Това бяха трудни дни за баща ти. Току-що бе построено най-значимото му творение — гарата Джитърс Гейт на западния бряг на река Хугли. Тя беше внушителен, революционен строеж от стомана, кулминацията на изстрадания му проект да изгради в цялата страна железопътна мрежа, която да насърчи развитието на местната търговия и да модернизира провинциите, за да се отърсят постепенно от британското владичество. Това бе едно от страстните му желания, за което можеше с часове да говори разпалено, сякаш бе божествена мисия, поверена му свише.
Официалното откриване на Джитърс Гейт бе определено за края на въпросната седмица. По този повод бе решено да се организира символично събитие: един влак трябваше да превози триста шейсет и пет сирачета до новия им дом в западната част на страната. Те произлизаха от най-бедните прослойки и проектът на баща ти означаваше нов живот за тях. Той се бе нагърбил с това от самото начало, то беше мечтата на живота му.
Майка ти държеше непременно да присъства на церемонията и го уверяваше, че охраната на лейтенант Пийк и хората му ще бъде достатъчна за нейната безопасност.
Когато баща ти се качи във влака и пусна в ход локомотива, който трябваше да отведе децата до новия им дом, се случи нещо непредвидено, за което никой не бе подготвен. Огънят! Страшен пожар избухна и се разпространи из различните нива на гарата, обхващайки вагоните на влака, който навлезе в тунела като подвижен ад, гробница от нажежено желязо за децата, пътуващи в него. Баща ти загина нея нощ, докато напразно се опитваше да спаси сирачетата, а мечтите му се стопиха завинаги сред пламъците.