В далечината настъпващата зора му показа пътя към изхода.
Първите утринни лъчи се промъкнаха плахо през затворените кепенци на стаята в библиотеката на Индийския музей. Изтощени, Сет и Майкъл дремеха с клюмнали над масата глави. Господин Де Росио въздъхна дълбоко и дръпна стола си от писалището, като търкаше очи. Потънал в морето от документи, часове наред се опитваше да вникне в пространните съдебни протоколи; празният му стомах настояваше за внимание и очевидно трябваше да постави категоричен мораториум върху поглъщането на кафе, за да продължи да изпълнява функциите си с известно достойнство.
— Предавам се, спящи красавици — избоботи той.
Сепнати, двете момчета вдигнаха глави и видяха, че утрото ги е изпреварило.
— Какво успяхте да намерите, господине? — попита Сет, сподавяйки прозявката си.
Стомахът му къркореше, а главата му сякаш бе пълна с ябълково желе.
— Шегуваш ли се, синко? — попита библиотекарят. — Вие двамата май ме взехте на подбив.
— Не разбирам за какво говорите — рече Майкъл.
Шумната прозявка на Де Росно разкри дълбоки като пещера челюсти и извика в съзнанието на момчетата образа на хипопотам, който се въргаля в река.
— Много просто. Довтасахте тук с история за убийства и престъпления и с разни врели-некипели за някой си Джавахал.
— Но всичко това е истина! Имаме сведения от първа ръка.
Де Росио се изсмя саркастично.
— Може пък вас да са ви пратили за зелен хайвер — отбеляза той. — В цялата планина от книжа не намерих да се споменава дори веднъж тоя ваш приятел Джавахал. Няма нито думичка за него. Абсолютно нищо!
Сет почувства как празният му стомах се смъкна в петите.
— Но това е невъзможно, господине! Джавахал бил осъден и изпратен в затвора, откъдето избягал след години. Навярно бихме могли да започнем наново от тази нишка. От бягството. Трябва да е документирано някъде…
Малките проницателни очички на библиотекаря го изгледаха скептично. Изражението му ясно издаваше, че няма да има втори шанс.
— Ако бях на ваше място, момчета, щях да се върна при онзи, от когото съм чул това, и да се погрижа този път да ми разкаже цялата история от игла до конец. А що се отнася до тоя Джавахал, който според вашия тайнствен осведомител е лежал в затвора, той явно е неуловим за такива като нас.
Де Росио огледа двете момчета. Бяха пребледнели като платно. Закръгленият учен се усмихна състрадателно.
— Моите съболезнования — промърмори той. — Насочили са ви по лъжлива следа…
Малко по-късно Сет и Майкъл наблюдаваха изгрева, седнали на стъпалата пред главния вход на Индийския музей. Лек дъждец бе лъснал улиците и те блестяха като течно злато под лъчите на слънцето, което се издигаше сред мъглите на изток. Сет погледна другаря си и му показа една монета.
— Ако се падне ези, аз ще отида при Ариами, а ти ще прескочиш до затвора. Ако е тура — обратното.
Майкъл кимна с полузатворени очи. Сет подхвърли монетата и бронзовото кръгче описа лъкатушна траектория, проблясвайки на светлината, докато не кацна отново в дланта на момчето. Майкъл се наведе да види резултата.
— Много поздрави на Ариами… — промърмори Сет.
Утрото най-сетне озари и дома на инженера Чандра след онази нощ, която сякаш изглеждаше безкрайна. За пръв път в живота си Иън благослови слънцето на Калкута, когато лъчите му повдигнаха булото на мрака, обгърнал ги през последните часове. На дневна светлина къщата не изглеждаше толкова заплашителна. Бен и Шиър също посрещнаха зората с видимо облекчение, победени от умората. Имаха чувството, че не са спали цяла вечност. Сънливостта и изтощението от ритъма на събитията ги накараха да разгледат ситуацията със спокойствие, което не биха дръзнали да си позволят в нощния мрак.
— Е — каза Бен, — ако има нещо добро в тази къща, то е, че е обезопасена. Ако нашият приятел Джавахал можеше да влезе тук, щеше вече да го е сторил. Баща ни може да е имал някои странни увлечения, но поне е знаел как да защити един дом. Предлагам да се опитаме да поспим малко. При тези обстоятелства предпочитам да спя през деня, а нощно време да си отварям очите на четири.
— Напълно съм съгласен — рече Иън. — Къде бихме могли да поспим?
— Има няколко спални в кулите — обясни Шиър. — Можем да си изберем.