— Какво се случи? — попита след малко с по-спокоен тон.
— Събудих се преди вас — обясни Иън — и реших да изляза да потърся нещо за ядене. По пътя срещнах Сет, който идваше насам. На връщане видяхме, че всички прозорци са затворени и отвътре излиза дим. Дотичахме веднага и те намерихме в несвяст. Шиър вече я нямаше.
— Джавахал я отвлече.
Иън и Сет се спогледаха крадешком.
— Какво става? Какво успя да научиш?
Сет прокара ръце през гъстата си коса, отмахвайки я от челото. Очите му го издаваха.
— Не съм сигурен, че този Джавахал съществува, Бен — заяви той. — Мисля, че Ариами ни излъга.
— Какво говориш? Защо ще ни лъже?
Сет изложи накратко какво бяха открили в Индийския музей заедно с Де Росио и обясни, че името на Джавахал не фигурираше никъде в цялата документация, свързана с процеса. Единственото изключение бе писмото, адресирано до инженера и подписано от полковник Луелин, който бе потулил цялата работа по неизвестни причини. Бен изслуша скептично тези разкрития.
— Това не доказва нищо — възрази той. — Джавахал е бил осъден и изпратен в затвора. Избягал е преди шестнайсет години и тогава са започнали престъпленията му.
Сет въздъхна, клатейки глава.
— Отидох до затвора Кързън Форт, Бен — тъжно рече той. — Преди шестнайсет години не е имало никакво бягство и никакъв пожар. Сградата е изгоряла през 1857 г. Джавахал не би могъл да излежава присъда, нито да избяга от затвор, който е престанал да съществува десетилетия преди съдебния му процес. Процес, в който той дори не се споменава. Тук нищо не се връзва.
Бен го гледаше слисан.
— Тя ни излъга, Бен — рече Сет. — Баба ти ни излъга.
— Къде е тя сега?
— Майкъл отиде да я търси — каза Иън. — Когато я намери, ще я доведе тук.
— А къде са останалите?
Рошан погледна нерешително към Иън, който кимна със сериозно изражение.
— Кажи му — рече той.
Майкъл се спря да погледа вечерната мъгла, която пълзеше над източния бряг на Хугли. Стотици фигури, частично покрити с износени бели одежди, се потапяха в реката и глъчката от гласовете им се губеше в ромоленето на водите. Шумът от гълъбите, които пляскаха с криле, издигайки се над джунглата от дворци и обезцветени куполи край сияйната повърхност на Хугли, навяваше мисълта за една мрачна Венеция.
— Мен ли търсиш? — попита старата жена, която седеше на няколко метра от него със забулено лице.
Майкъл я погледна и тя повдигна воала си. Дълбоките, тъжни очи на Ариами Бозе изглеждаха помръкнали на вечерната светлина.
— Нямаме много време, госпожо — каза момчето. — Вече не.
Ариами кимна и бавно се изправи. Майкъл ѝ предложи ръката си и двамата закрачиха под прикритието на падащия здрач към къщата на инженера Чандра Чатърджи.
Петимата приятели се скупчиха безмълвно около Ариами Бозе. Изчакаха търпеливо възрастната жена да се настани удобно и да намери подходящия момент, за да погаси дълга, с който се бе обременила, скривайки истината от тях. Никой не дръзна да заговори преди нея. Тревожното нетърпение, което ги гризеше отвътре, се превърна в странно спокойствие при мисълта, че тайната, която старата дама бе пазила така ревниво, можеше да се окаже непреодолимо предизвикателство.
Ариами огледа лицата на юношите с дълбока тъга и направи блед опит да се усмихне. Накрая сведе очи, въздъхна леко и заговори, разглеждайки дланите на малките си нервни ръце. Този път обаче в гласа ѝ нямаше и следа от онази авторитетност и решителност, която бяха свикнали да очакват от нея. На финалната отсечка от пътя страхът бе подкопал силния ѝ дух и сега тя бе просто една крехка и смъртно уплашена старица; дете, което бе живяло прекалено дълго.
— Преди да започна, нека кажа, че ако съм лъгала през живота си — а в много случаи съм се виждала принудена да го сторя, — то винаги е било, за да предпазя някого. Ако ви излъгах, то бе поради убеждението, че така ще предпазя теб, Бен, и сестра ти Шиър от нещо, което би могло да ви навреди повече от козните на един полудял престъпник. Никой не знае колко съм страдала от това, че трябваше сама да нося такова бреме още от деня на раждането ви. Всичко, което ще ви разкажа сега, ще е самата истина, поне доколкото ми е известна. Слушайте внимателно всяка моя дума и не се съмнявайте в нея, въпреки че нищо не е тъй ужасно и трудно за вярване като голите и неукрасени факти.
Сякаш са минали години, откакто ви разказах историята на дъщеря ми Килиан. Говорих ви за нея, за удивителната ѝ лъчезарност и за това, че измежду всичките си кандидати тя избра за съпруг един мъж със скромно потекло и голям талант — млад инженер с многообещаващо бъдеще. Той обаче още от детството си носеше тежък товар на плещите си — една тайна, която щеше да погуби и него, и мнозина други. И макар че може да ви се стори парадоксално, позволете да започна този разказ от края, а не от началото, за да доизясня разкритията, които така прозорливо направихте.