— Пусни ножа — изсъска лейтенантът.
Човекът правилно изтълкува смразяващия му поглед и изпълни нареждането. Пийк го сграбчи грубо за косата и без да отмества оръжието си, се обърна към съюзниците на своя заложник, използвайки тялото му като щит. Другите двама бандити бавно запристъпваха към него с дебнеща походка.
— Лейтенанте, спести ни драматичната сценка и ни предай онова, което търсим — прошепна един познат глас зад гърба му. — Това са все почтени хора, глави на семейства.
Пийк извърна поглед към мъжа с качулката, който се хилеше в тъмното само на няколко метра от него. Някога, не много отдавна, бе смятал този човек за приятел и сега му бе трудно да повярва, че гледа своя палач.
— Ще му отнеса главата, Джавахал — простена Пийк.
Заложникът затвори очи разтреперан.
Качулатият търпеливо скръсти ръце и въздъхна с лека досада.
— Прави каквото щеш, лейтенанте, но няма да се измъкнеш оттук.
— Не се шегувам — настоя Пийк, забил дулото под брадичката на разбойника.
— Разбира се, лейтенанте — рече Джавахал с помирителен тон. — Стреляй, ако ти стиска да убиеш човек хладнокръвно и без разрешението на Негово Величество. В противен случай хвърли оръжието и така ще можем да постигнем споразумение, изгодно и за двете страни.
Двамата въоръжени убийци бяха застинали неподвижно, готови да се нахвърлят върху лейтенанта при първия знак от страна на качулатия. Пийк се усмихна.
— Добре — рече най-сетне той. — Как ти се струва това споразумение?
С тези думи блъсна заложника на пода и се обърна към мъжа с качулката с вдигнат револвер. Първият изстрел проехтя в подземието. От облака барутен дим изникна облечена в ръкавица ръка с протегната длан. На Пийк му се стори, че вижда как сплесканият куршум проблясва в сумрака, как се разтапя бавно в струйка течен метал и изтича между източените пръсти на Джавахал като шепа пясък.
— Калпав изстрел, лейтенанте. Опитай пак, но тоя път от упор.
Без да му даде време да помръдне, качулатият хвана ръката, с която Пийк държеше оръжието, вдигна я към лицето си и опря дулото между очите си.
— Не са ли те учили на това във военната академия? — прошепна той.
— Някога бяхме приятели — каза Пийк.
Джавахал се усмихна презрително.
— Минаха тия времена, лейтенанте.
— Бог да ми прости — изстена Пийк и натисна отново спусъка.
За един миг, който му се стори цяла вечност, видя как куршумът прониза черепа на Джавахал и отвя качулката от главата му. В продължение на няколко секунди през раната преминаваше светлина, която обливаше замръзналото в усмивка лице. После димящата дупка бавно се затвори и Пийк усети как револверът се изплъзна от пръстите му.
Противникът му впи пламналите си очи в неговите и между устните му се подаде дълъг черен език.
— Май все още не разбираш, а, лейтенанте? Къде са децата?
Това не бе обикновен въпрос; той повеляваше да получи отговор.
Онемял от ужас, Пийк само поклати глава.
— Както искаш.
Джавахал стисна ръката му и Пийк усети как костите на пръстите му се трошат под плътта. От силната болка падна на колене, останал без дъх.
— Къде са децата? — повтори Джавахал.
Пийк се опита да изрече нещо, но огънят, плъзнал от окървавения чукан, който само преди секунди бе неговата ръка, го лиши от дар слово.
— Искаш ли да кажеш нещо, лейтенанте? — тихо попита Джавахал, коленичейки пред него.
Раненият кимна.
— Добре, добре — усмихна се врагът му. — Ако трябва да съм честен, твоите страдания не ме радват. Помогни ми да им сложа край.
— Децата умряха — изпъшка Пийк.
Гримаса на раздразнение изкриви лицето на Джавахал.
— Не, не. Дотук се справяше много добре, лейтенанте. Не разваляй всичко сега.
— Умряха — повтори Пийк.
Джавахал сви рамене и кимна бавно.
— Тъй да бъде — отстъпи той. — Не ми оставяш друг избор. Но преди да напуснеш тоя свят, нека ти припомня, че когато животът на Килиан бе в ръцете ти, не съумя да я спасиш. Тя умря заради такива като теб. Но ти си последният от тях — на другите им се изпя песента. Бъдещето е мое!
Лейтенантът вдигна умоляващ поглед към своя враг и видя как зениците му бавно се свиха, образувайки две тесни резки върху златни сфери. Джавахал се усмихна и безкрайно изящно започна да сваля ръкавицата от дясната си ръка.
— За жалост няма да доживееш да видиш това — добави той. — Не се заблуждавай дори за миг, че геройството ти е принесло някаква полза. Глупак си ти, лейтенант Пийк. Винаги си ми правил такова впечатление и в смъртния си час само го затвърждаваш. Дано да има специален ад за глупците, защото именно там смятам да те пратя.