Когато баща ти бил млад и се разболял от треска, не се озовал в някаква колиба край реката, където едно момче се грижело за него до оздравяването му, както ви казах предния път. Той бил отгледан в едно заведение на име Грант Хаус, което все още съществува в Южна Калкута. Вие сте твърде млади, за да сте чували това име, но навремето то беше печално известно. Вашият баща попаднал в Грант Хаус, след като станал свидетел на нещо ужасно, когато бил едва шестгодишен. Неговата майка — болна жена, която изкарвала прехраната си, като продавала тялото си срещу мизерни подаяния — се запалила пред очите му, принасяйки се в жертва на богинята Кали. Грант Хаус, където израснал Чандра, беше болнично заведение — онова, което бихте нарекли лудница…
Прекарал години затворен на това място, без други родители или приятели освен хората, живеещи в делириум и страдание. Хора, които твърдели, че са демони, богове или ангели, за да забравят името си още на следващия ден. Когато навършил нужната възраст, за да излезе оттам, Чандра не познавал друго детство освен най-безпросветната мизерия и ужас, които човек би могъл да види в Калкута.
Излишно е да ви казвам, че никога не е имало някакъв зловещ приятел, който да е отговорен за онези престъпления. Единствената сянка в живота на баща ви беше тази на паразита, внедрил се в ума му. Беше извършил престъпленията със собствените си ръце, а угризенията и срамът го преследваха като проклятие.
Единствено добрината и лъчезарната природа на Килиан го изцелиха и му позволиха да вземе съдбата си в свои ръце. Редом с нея той написа книгите, за които сте чували, проектира съоръженията, които го обезсмъртиха, и прогони призрака на своя двойник. Но човешката алчност не пожела да му даде шанс и онова, което можеше да бъде един щастлив и процъфтяващ живот, потъна отново в мрака. Този път завинаги.
В нощта, когато Лахаважд Чандра Чатърджи видя как убиха съпругата му, страшните години на детството му се върнаха и го нападнаха като хрътки, низвергнаха го отново в неговия личен ад. Беше построил новия си живот върху пиедестал, който бе разрушен пред очите му. И докато пламъците го поглъщаха, умря с убеждението, че е единственият виновник за тази трагедия и заслужава да бъде наказан.
Ето защо, когато Луелин запали Огнената птица и пламъците заляха тунелите и гарата, една черна сянка в душата на Чандра се закле да се върне след смъртта му. Да се върне като огнен ангел. Ангел разрушител и отмъстител. Ангел, който да въплъти тъмната страна на личността му. И тъй, вас не ви преследва някакъв убиец, нито дори човек. Преследва ви дух, призрак. Или, ако щете, демон.
Баща ти много обичаше главоблъсканиците. Ти ми разказа за онази рисунка, на която вашият приятел Майкъл ви е изобразил отразени в едно езеро. Върху водната повърхност лицата ви се явяват обърнати. Сякаш пророчески дух е напътствал ръката на Майкъл. Ако напишете на рисунката името, което Чандра е получил от майка си при раждането — Лахаважд, отражението в езерото ще ви върне друга дума — Джавахал.
От онзи ден насетне изтерзаният дух на Джавахал е свързан с пъклената машина, създадена от него — машина, която в смъртния му час му е дала вечен живот като призрак на мрака. Той и Огнената птица са едно цяло. Това е неговото проклятие: неразривният съюз между гневен дух и машина за унищожение. Една огнена душа, пленена в пещта на горящия влак. Сега тази душа се нуждае от нов дом.
Затова ви търси Джавахал — щом достигнете зрелост, неговият дух ще поиска да вземе едно от децата му, за да продължи да живее, да се засели в тялото му и така да разпростре мощта си до света на живите. Само единият от вас може да оцелее. Другият, чиято душа не е обладана от призрака, трябва да умре, за да може Джавахал да живее. Преди шестнайсет години той се закле, че ще ви намери и ще ви направи свои, а винаги е изпълнявал обещанията си — и в земния си живот, и след него. Знайте, че докато ви разказвам тези неща, Джавахал вече е избрал едно от децата си, което ще приюти прокълнатата му душа. Но само той знае кое от двете.
Провидението ви даде шанс, когато преди шестнайсет години лейтенант Пийк влезе в лабиринта от тунели на Джитърс Гейт и откри безжизненото тяло на Килиан, увиснало в пустотата над собствената ѝ пролята кръв. Вашият плач достигна до ушите му и лейтенантът, овладявайки скръбта си, ви намери и ви изтръгна от ръцете на духа на баща ви. Но не можа да стигне много далече. Стъпките му го доведоха до моята врата; той ви предаде на мен и побягна отново.