Отидох у Боби. Заварих я да лежи. Не се чувствала добре. Аз съм бил виновен, че нямала пари да си плати телефона. Влязох в тоалетната и отворих кошчето да изхвърля фас. Вътре видях окървавено парче памук и спринцовка. Донякъде го бях очаквал. Виждал съм хора с много по-корава психика от Боби да прекрачват тази граница.
Какво направих ли?
Нищо.
Оставих я и се опитах да си внуша, че за Ана е по-добре да е в болницата, отколкото при майка си или баща си. Продавах хашиш и събирах пари за проклетата чудодейна терапия, в която се насилих да вярвам, защото другото ми се струваше непоносимо; защото страхът, че момиченцето с искрящите сини очи може да умре, беше много по-силен от страха за собствения ми живот. Вкопчваме се във всяка изпречила се пред нас утеха: в немско медицинско списание, в спринцовка с хероин, в брошура, която ти обещава безсмъртие, ако повярваш в лансирания от нея месия. И така, продавах хашиш, броях кроните и дните.
Такова ми беше дереджето. После Рибаря ми предложи работа.
Два дни. Облаците висяха ниско, но не пускаха дъжд. Земята се въртеше, ала не виждах слънце. Часовете минаваха още по-еднообразно — ако това изобщо е възможно. Опитах се да убия времето в сън, но без валиум се оказа непостижимо!
Направо полудявах. Откачах. Кнют се оказа прав. „Няма нищо по-лошо от куршум, който не знаеш кога ще те улучи.”
Надвечер ми дойде до гуша.
Матис бе казал, че сватбата продължавала три дни.
Изкъпах се в потока. Вече не усещах комарите. Дразнеха ме само ако се навираха в очите и устата ми или кацаха върху филията ми. Рамото ми мина. В деня след погребението се събудих без болка. Върнах лентата назад: бях ли правил нещо специално, та да си обясня неочакваното оздравяване? Не се сещах за такова нещо.
След банята си изпрах ризата, изцедих я и я облякох мокра. Надявах се, докато стигна до селото, да поизсъхне. Поколебах се да взема ли пистолета. Накрая реших да го оставя в хижата и го скрих при паласката под мъха. Погледът ми спря върху винтовката и кутията с муниции. Сетих се какво ми бе казал Матис. Единствената причина хората в Косюн да не крадат е, че няма нищо за крадене. Винтовката не се побираше зад дъската, затова я увих в парче битумна мембрана, което намерих под двуетажното легло, и скрих пакета под четири едри камъка до потока.
После тръгнах.
Духаше вятър, но във въздуха тегнеше нещо тежко и притискаше слепоочията ми. Сякаш се задаваше гръмотевична буря. Навярно празненството вече бе приключило, алкохолът беше изпит, а свободните жени — взети. Приближих се и чух барабаните, които бях чул и преди два дни. Подминах църквата и поех към пристана. Вървях по посока на звука.
Свърнах от пътя, тръгнах на изток, изкачих едно възвишение. Пред мен се простря сива камениста пустош — нос, издаден в стоманеносиньото море. Точно под мен се ширеше изпотъпкана равнина. Сватбарите танцуваха. Голям огън гореше до пет-шестметров камък, наподобяващ обелиск, заобиколен от два концентрични кръга от по-малки камъни. Камъните не бяха подбрани по форма и бяха доста разнородни, но въпреки това напомняха основи на недовършена сграда. Или, по-точно, останки от порутена, съборена или изгоряла сграда. Спуснах се към празнуващите.
— Здравей! — извика висок блондин в саамска носия, който се облекчаваше в пирена в покрайнините на равнината. — Кой си?
— Юлф.
— А, южнякът! По-добре късно, отколкото никога. Добре си ни дошъл!
Изтръска си члена и оттам се разлетяха капки. Натъпка го в панталона и ми подаде ръка.
— Корнелиус. С Матис сме втори братовчеди. Мдам.
Поколебах се, преди да стисна десницата му.
— Значи това било прословутият камък Транстайнен — констатирах. — Да не би да представлява останка от храм?
— Транстайнен? — Корнелиус поклати глава. — Беве-В-жаб го е хвърлил тук.
— Кой? — не разбрах.
— Митичен саам с изключителна физическа сила. Нещо като полубог. Не, четвърт бог! Точно така.
— Хм… И защо един четвърт бог ще хвърля камък именно тук?
— Защо хората хвърлят тежки камъни? За да се изфукат колко са силни, защо иначе! — засмя се той. — Защо не дойде по-рано, Юлф? Празненството е към края си.
Обърках се. Мислех, че венчавката ще е в църквата.
— При суеверните ли? — Корнелиус извади джобна манерка. — Матис бракосъчетава младоженци по-добре от анемичните лутерани.
— И в името на кои богове? — примижах към огньовете и дългата маса.
Млада жена в зелена рокля спря да танцува и ме загледа любопитно. И от разстояние се виждаше каква хубава фигура има.