— Богове? Ти пък! Матис ги съчетава в името на норвежката държава.
— Има ли правомощия за това?
— Разбира се. В селото трима души имат правото да извършват бракосъчетания. — Корнелиус сви ръка в юмрук и започна да изпъва пръстите си един по един: — Свещеникът, съдията и корабният капитан.
— Виж ти, Матис капитан ли е?
— Матис ли? — Корнелиус се изсмя и отпи от манерката. — На моряк ли ти прилича? Не си ли обръщал внимание как върви? Не, капитан е Елиасен старши. Има право да жени хора само на борда на кораб, а там почти не стъпва женски крак. Мдам.
— Какво й е особеното на Матисовата походка?
— Само саамите номади са толкова кривокраки. Саамите моряци не са.
— И защо?
— Ами заради рибата. — Той ми подаде манерката. — Във вътрешността на Финмаркското плато не ядат достатъчно риба и не получават достатъчно йод, затова краката им се изкривяват. — Той ми го илюстрира нагледно.
— А ти си…
— Саам менте. Баща ми е бергенчанин, но не казвай на никого. Особено на майка ми.
Той се разсмя, аз също — макар и от немай-къде. Алкохолът беше още по-гаден от продадения ми от Матис.
— Добре, какъв е Матис тогава? Свещеник?
— Почти — отвърна Корнелиус. — Замина да учи за духовник в Осло, но спрял да вярва. И се прехвърлил да следва право. Три години е работил като съдия в Тромсьо. Мдам.
— Не се обиждай, Корнелиус, но ако не греша, около осемдесет процента от разказите ти са пълна измишльотина.
По лицето му се изписа изумление.
— Не, дявол да го вземе. Матис първо изгубил вярата си в бог, а после и в правосъдната система. Сега вярва само в алкохолния процент или поне така казва. — Корнелиус се разкикоти гръмко и ме тупна силно по гърба. За малко погълнатото питие да изскочи през устата ми. Като се замисля, май нямаше да е толкова лошо.
— Каква е тая отрова? — попитах и му върнах манерката.
— Райкас — ферментирало мляко от северен елен. — Той поклати тъжно глава. — Днешните младежи признават само кока-кола, моторни шейни и хотдог. Алкохолът, обикновените шейни и еленското месо — всичко това скоро ще изчезне и с нас ще е свършено. Мдам — за утеха отпи от манерката и завинти капачката. — Охо, я виж кой идва! Анита.
Жената в зелената рокля вървеше към нас с лека танцова стъпка, сякаш минаваше случайно. Машинално се поизправих.
— Успокой топката, Юлф — прошепна ми Корнелиус. — Остави я да ти врачува, но нищо повече.
— Да ми врачува ли?
— Ясновидка е. Истинска шаманка. Но не искаш каквото иска тя.
— А именно?
— И от разстояние се вижда.
— Хм… И защо? Омъжена ли е? Сгодена?
— Не, но не искаш онова, което носи.
— Което носи?
— И което разпространява.
Кимнах бавно. Той сложи длан на рамото ми.
— Е, забавлявай се. Не съм клюкар. Здрасти, Анита!
— Чао, Корнелиус.
Той се засмя и се отдалечи. Младата жена застана пред мен и се усмихна със затворена уста. Беше потна и задъхана от танците. На челото й червенееха две гнойни пъпки. Зениците й, малки като глави на топлийки, излъчваха недвусмислена лудост. Дрога. Най-вероятно спийд.
— Здрасти — поздравих.
Тя не отговори. Само ме измери от глава до пети.
Отпуснах тежестта на другия си крак.
— Искаш ли ме? — попита тя.
Поклатих глава.
— Защо?
Свих рамене.
— Изглеждаш съвсем здрав мъж. Какъв е проблемът?
— Казаха ми, че имаш ясновидски способности.
— Корнелиус ли ти каза? — разсмя се тя. — О, да, имам. И по лицето ти прочетох, че допреди няколко секунди изпитваше желание. Какво стана? Да не се изплаши?
— Причината не е в теб, а в мен. Пипнал съм малко сифилис.
Тя се разсмя с отворена уста. Стана ми ясно защо досега се бе усмихвала, без да си показва зъбите.
— Имам презервативи.
— Положението е сериозно. Членът ми окапа.
Тя пристъпи крачка напред. Посегна и опипа слабините ми.
— Всичко ми се струва нормално. Ела, живея зад църквата.
Поклатих глава и я сграбчих за китката.
— Проклети южняци! — просъска тя и си отскубна ръката. — Какво толкова лошо има в чукането? Скоро всички ще умрем. Не знаете ли?
— Чувал съм такива слухове — отвърнах и се огледах за подходящ път за отстъпление.
— Не ми вярваш. Погледни ме. Погледни ме, ти казах!
Подчиних се.
Тя се усмихна.
— О, да, права съм. В очите си имаш смърт. Не се извръщай! Виждам, че ще застреляш огледалния образ. Да, ще застреляш огледалния образ.
В главата ми писна аларма.
— За какви южняци говориш?
— За теб.