Еленът ме подуши с интерес. Един Господ знае каква миризма беше усетил. Влязох.
Някой беше влизал.
Навярно Йони.
Плъзнах поглед из стаята. Следите от чуждото присъствие бяха едва забележими. Вратата на шкафа стоеше открехната, а аз винаги я затварях плътно заради мишките. Ръбът на празната кожена чанта се подаваше изпод леглото, а по дръжката на вратата от вътрешната страна бе полепнала пепел. Дръпнах дъската до шкафа, пъхнах ръка вътре. Напипах пистолета и паласката. Отдъхнах си. Седнах на един стол и се опитах да вляза в ума на Йони. Какво ли си е помислил?
По чантата е разбрал, че съм бил тук. Но понеже не е намерил нито пари, нито дрога, нито други мои вещи, навярно е решил, че съм си тръгнал; намерил съм си по-практична раница или нещо такова. После явно е бръкнал в печката да провери дали пепелта е още топла, за да си създаде представа каква преднина съм натрупал.
Дотук съумях да проследя хода на мислите му. Ами сега? Ще напусне ли Косюн, щом няма представа накъде съм хванал и как съм си тръгнал оттук? Или е решил да се скрие някъде наблизо и да дебне да се върна? Но в такъв случай нямаше ли да се постарае да заличи следите си, та да не събужда подозренията ми? Момент… Откъде-накъде реших, че вече си е тръгнал? Ами ако е искал да постигне точно това — да ме заблуди?
Мамка му.
Грабнах бинокъла. Плъзнах го по хоризонта, който вече познавах до най-малки подробности. Търсех нещо съмнително, нещо, което досега не е съществувало. Взирах се напрегнато, силно съсредоточен.
После повторих същото упражнение.
След няколко часа ме налегна умора. Но не исках да паля печката, за да си направя кафе: димът щеше да сигнализира в радиус от няколко километра, че съм се върнал в хижата.
Няма ли най-после да завали дъжд, мислех си. Кога най-накрая тези облаци ще излеят товара си! Кога най-накрая ще се случи нещо! Очакването ме подлудяваше.
Оставих бинокъла. Поседях със затворени очи.
После излязох при елена.
Той ме изгледа бдително, но не помръдна.
Погалих го по рогата.
И се покатерих на гърба му.
— Дий! — подвикнах.
Той направи няколко крачки. Първоначално колебливо.
— Точно така!
Еленът доби решителност. И ускори ход. Понесе се към селото. Коленете му щракаха с все по-нарастваща честота подобно на гайгеров брояч, който се приближава към атомна бомба.
Църквата беше изгоряла до основи. Съвсем естествено — нали немците бяха минали оттук, за да търсят дейци от съпротивителното движение. Но руините си стояха — димящи и топли. Развалини и пепел. Между черните камъни те танцуваха — някои от тях голи. Танцуваха с бясна бързина, макар песента на свещеника да се точеше бавно и тягостно. Бялото расо беше почерняло от сажди, а пред него стояха младоженците. Тя — облечена в черно, той — целият в бяло, от бялата шапка до бялото сабо. Песнопението секна и аз приближих.
— От името на норвежката държава ви обявявам за законни съпруг и съпруга — обяви той, изплю кафява храчка върху разпятието, което висеше до него, вдигна съдийско чукче и удари с него по обгорелия до черно олтар. Веднъж. Втори. Трети път.
Сепнах се от съня. Бях задрямал седнал, с глава, опряна на стената. По дяволите, как ме изтощаваха тези кошмари.
Чукането обаче продължаваше и наяве.
Сърцето ми примря. Приковах поглед във вратата.
Винтовката стоеше облегната на стената.
Грабнах я, без да ставам от стола. Опрях я на рамо и притиснах буза към приклада. Пръстът ми се уви около спусъка. Поех си дъх — за няколко секунди бях спрял да дишам.
Още две потропвания.
И вратата се отвори.
Облаците се бяха разнесли. Беше се свечерило. Вратата гледаше на запад, слънцето осветяваше фигурата на прага в гръб и аз виждах само мрачен силует пред полегатите възвишения, обрамчен с ореол от оранжева слънчева светлина.
— Ще ме застреляш ли?
— Извинявай — свалих пушката. — Взех те за яребица.
Смехът й се разнесе плътен и спокоен, но понеже лицето й стоеше в сянка, не виждах искрящото сияние в очите й и се задоволих да си го представя.
Десета глава
— Йони си тръгнал — разбрах от Леа.
— Днес се качи на автобуса за Осло.
Тя изпрати Кнют за дърва и вода. Искаше кафе. И обяснение защо някакъв южняк се е отбил да я разпитва къде се намирам.