Средното царство

Дейвид Уингроув Средното царство

„Историята в Китай е като паметта на старец. Далечното минало често е много по-живо от съвременността, а историите от това минало са гладки, преувеличени и изкривени от многото преразказване. Китайците винаги са се обръщали към своите предци заради чувството им за насоченост и дълг в живота. Те са нямали епос и са имали едва няколко легенди за сътворението — вместо тях са имали история, пълна с морални примери, от които да се поучиш и отново да се оценят от всяко следващо поколение. Защото историята за китайците не е обективен преразказ на миналото. Тя е безкраен морален разказ, в който героите трябва да се отделят рязко на злосторници и герои, а техните добродетели и пороци постоянно да се свързват с днешния ден.“

Аласдър Клеър, „Сърцето на дракона“

Въведение

ЧУН КУО. Думите означават Средното царство и от 221 г. сл.Хр., когато Първият император, Чин Ши Хуан, обединява Седемте воюващи държави, точно така „чернокосите“, ХАН, наричат своята държава. Средното царство за тях е било целият свят, ограден от север и от запад с огромни планински вериги, а от изток и от юг — с море. Отвъд имало само пустиня и варварство. Така било две хиляди години и шестнадесет велики династии време. Чун Куо било Средното царство, самият център на човешкия свят, а неговият император — Синът на Небесата, Единственият. Но през XVIII век в този свят нахлуват младите и агресивни западни сили с тяхното по-добро въоръжение и с непоклатимата си вяра в Прогреса. За изненада на ХАН борбата била неравна и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност бил разклатен. В началото на XX век Китай — Чун Куо — бил старият болник на Изтока, „внимателно пазена мумия в херметически запечатан ковчег“. Но след ужасните опустошения през този век Китай израства като една нация гигант, способна да се състезава със Запада и с противниците си от своя собствен Изток — Япония и Корея — за позицията на несравнимата сила. XXI век, „века на Пасифика“, както той е познат още преди да е започнал, Китай посреща превърнал се отново в затворен свят, свят за самия себе си, но този път го обгражда единствено Космосът.

По-малко от ден — в рая,
а сред хората — хиляда години са минали.
Докато все още подреждат пуловете на дъската,
всичко се превърна в празнота.
Дърварят поема към дома си,
брадвата му е полуизгнила от вятъра;
нищо не е както преди, но каменният мост
все още простира цинобърната си дъга.

Мен Чияо, „Камъните бяха полуизгнили“, IX в. сл.Хр.

Пролог Ин И Ян

Кой е съградил кулата от нефрит на десет етажа?
Кой е предвидил Всичко още в самото начало,
при появата на първия знак?

Тиен Вен („Небесни въпроси“) от Чу Юан, из „Чун Цу“ („Песни от Юга“), II в. сл.Хр.

Ин

В онези дни преди началото на света първият КО МИН-император, Мао Цзе Дун, се изправил на един хълм във Вучинен, провинция Шенси, и се загледал в пътеката, по която се е изкачил дотук. Дългият Поход, това епично пътуване от двадесет и пет хиляди ЛИ из осемнадесет планински района и през дванадесет провинции — всяка една от тях по-голяма от европейска държава, — бил свършил и щом съзрял колко е огромен ширналият се пред него Китай, Мао вдигнал ръце и се обърнал към неколцината си съратници, оцелели в продължилия цяла година поход:

— Откакто Пан Ку е отделил небето от земята и от царуването на Тримата суверени и Петимата императори насам — съществувал ли е някога в историята такъв дълъг поход като нашия? След 10 години цял Китай ще бъде наш. Дойдохме чак дотук — има ли нещо, което да не е по силите ни?

Китай. Чун Куо, Средното царство. Тъй е било повече от три хиляди години, още от времето на Чоу, много преди да възникне Първата империя.

Тъй е било. Но сега Чун Куо беше нещо повече. Не просто царство, а самата Земя. Един цял свят.

В зимния си дворец на геостационарна орбита на 160 000 ЛИ над повърхността на планетата Ли Шай Тун, Танг, Син на Небето и Благодетел на Град Европа, стоеше на широката кръгла панорамна площадка и гледаше замислено под краката си, към синьо-бялото кълбо на Чун Куо.

За 256 години, откакто Мао бе застанал на онзи хълм в провинция Шенси, светът много се бе променил. Твърди се, че по онова време единственото видимо от Космоса свидетелство за съществуването на Човека на Земята била Великата китайска стена. Колкото и да е невярно това твърдение, то казва нещо за способността на народа ХАН да планира мащабни проекти — и не само да ги планира, но и да ги изпълнява. Сега, когато XXII век навлезе в последното си десетилетие, самият облик на света се бе променил. От Космоса се виждаха обширните Градове — всеки сам по себе си почти континент; огромни пространства ледена белота, покрили старите, забравени очертания на държавите; светът се беше превърнал в един огромен град без начало и без край. Градът Земя.