Човекът погледна прожектора, чудейки се дали да не го използва като оръжие и да се нахвърли върху Чен. После се врътна и затича надясно — на слабата светлина се виждаше друга шахта.
— ПИЕН ХУА! — изруга тихичко Джиян. Откачи „котките“, падна от височина пет метра и се претърколи. Изправи се и се огледа.
Веднага съзря Чен вдясно — тичаше подир непознатия. Но човекът вече се спускаше в шахтата.
— Мамка му! — кресна той отчаяно, докато трескаво се опитваше да откопчае „котките“ от ръцете си. — Мамка му! Мамка му! Мамка му! — Ако това копеле задействаше алармата, отиваха си и двамата.
Вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как и Чен изчезва надолу в шахтата.
— Бързо, Чен! — нервно измърмори той, сгъна „котките“ и ги мушна в джоба си. Обърна се назад и погледна стръмния наклон на купола, после се взря в дракон-таймера на китката си. Шест минути. Само толкова оставаха. Ами ако Чен не успее?
Преглътна сухо и се втурна към втората шахта. Сърцето му блъскаше като лудо.
— Мамка му! — продължаваше да си повтаря. — Мамка му! Мамка му!
Беше едва на 20 ЧИ от нея, когато от шахтата се измъкна някаква фигура и се обърна с лице към него.
— Ай-йя! — той рязко спря, задъхан от страх, но беше Чен. Обученият КУАИ вдигна поглед — светлината осветяваше отдолу нагоре широкото му лице и гърдите. Дъхът му се кълбеше в хладния въздух.
— Къде е?! — изсъска нервно Джиян и отново се втурна напред. — О, богове! Не си го пуснал да избяга, нали?
Чен протегна ръка надолу и издърпа мъжа за косата.
— Мъртъв е — каза той с равен глас и пусна обратно трупа. — Нямаше друг начин. Тъкмо се опитваше да отвори едно сигнално табло, когато го настигнах. Сега трябва да намерим къде да го скрием.
Джиян потръпна от облекчение.
— Слава на боговете — той се обърна и погледна купола. — Давай да се махаме. Преди да е гръмнал.
— Да — лека иронична усмивка огря широкото безизразно лице на Чен. — Останалото ще е леко. Също като бамбуковата дръжка на копието.
Прислужницата си бе отишла. Пи Чиен седеше сам в стаята. Отдавна бе изпил своя ЧА. Сега съзерцаваше 1500-годишния портрет на Хсяо Вен Ти, окачен над вратата. Беше знаменитата картина на Йен Ли Пън от свитъка „Портрети на императори“ — владетелят бе обкръжен от своите министри.
Всеки ученик познаваше историята на Вен Ти, първия от великите императори. Преди повече от 23 века точно той бе създал концепцията на Чун Куо; изцяло бе възприел конфуцианските добродетели, бе успял да превърне своята обширна, ала разпокъсана земя, населена от постоянно воюващи народи, в единна Държава, управлявана от строги, но справедливи принципи. Именно Вен Ти за първи път бе назначил в правителството си хора с неблагороден произход. Той бе променил грубите закони и обичаи на предшествениците си така, че никой в Средното Царство да не гладува и да не страда поради сурова несправедливост. Премахването на глада, пенсиите, забраната на наказанията чрез мъчение — всичко това бе дело на Вен Ти. Той бе намалил данъците и бе съкратил огромните разходи за имперската показност. Бе изисквал справедлива критика от своите министри и се бе старал да подобри положението на народа ХАН. Под управлението му Чун Куо процъфтявало, а населението се увеличавало.
Столетия по-късно манджурският император Кан Хси бе създал огромната си империя върху основата на принципите на Вен Ти, а още по-късно, когато Седемте бяха отхвърлили игото на тиранина Цяо Чун, те също бяха приели принципите на царуването на Вен Ти и го бяха провъзгласили за първия праотец на Чун Куо. Сега портретът на Вен Ти висеше навсякъде в Града, в хиляди формати и варианти. Тази картина обаче бе особено изящна — съвършена репродукция на оригинала на Йен Ли Пън. Пи Чиен стана и доближи картината — спомняше си как той и баща му бяха застанали под друго копие на портрета и баща му му бе разказал как са намерили свитъка.
Векове наред свитъкът „Портрети на императори“ бил съхраняван в един музей в древния град Бостън заедно с много други предмети, по право принадлежащи на ХАН. Когато най-накрая Американската империя рухнала, много от тях били изгубени. Голяма част от старите съкровища на ХАН били унищожени от злоба, но някои били укрити. Минали години. После, по времето, когато ХАН строели своя Град върху старата Америка, из целия континент били изпратени обучени отряди, за да търсят старите съкровища. Били намерени много малко наистина ценни неща, докато в едно старо, рушащо се здание на брега, наричан някога Калифорния, била открита проста картонена кутия — и в нея бил свитъкът. Той бил забележително добре запазен, като се имат предвид условията, но въпреки това четири от оригиналните 13 портрета били загубени. За щастие портретът на Хсяо Вен Ти бил сред онези, по които нямало и една драскотина.