— Съжалявам. Да… Лошо се изразявам. Когато съм бил далеч оттук, все забравям. Но това… — той ядно изфуча — търпението му се беше изчерпало. Отново се обърна към сина си. — Ела, Бен, имаме много работа.
На реката беше спокойно. Бен без усилие натискаше веслата, лодката се носеше бързо по водата. Мег седеше с лице срещу него и гледаше източния бряг. Зад нея на кърмата седеше Пен Ю-Вей — висок, възрастен, с изправена стойка. Държеше своята тояжка пред себе си и тя стърчеше като мачта без флаг. Приливът се оттегляше и течението на потока им помагаше. Бен държеше лодката по средата на потока, наслаждаваше се на топлината на обедното слънце по голите си рамене; мекият морски бриз леко рошеше косата му. Караше го на сън, за един миг дори задряма, ала викът на Мег го накара да се сепне.
— Виж, Бен!
Мег сочеше към по-далечния бряг. Бен отпусна веслата и се извърна натам, където разтегнала се от брега до Стената, се бе проточила плътна редица от войници. Бавно, методично те се придвижваха между дърветата по грубата, неравна, покрита с трева земя — нищо не можеше да се промъкне помежду им. За трети път прочистваха Имението — и за последен. Онова, което и този път не хванеха, щеше да бъде отровено с газ.
Пен Ю-Вей прочисти гърло, протегнал леко глава напред в жест на уважение към двамата си възпитаници.
— Какво има, учителю Пен? — попита студено Бен и се извърна с лице към него. Уроците бяха свършили преди час. Сега това беше тяхно време и Пен, макар и да ги придружаваше, нямаше никаква власт над господаря и господарката вън от класната стая.
— Простете, млади господарю, бих желал само да отбележа нещо.
Мег се обърна, като внимаваше да не наклони или разклати лодката, погледна Пен Ю-Вей, а после отново и Бен. Знаеше колко мрази Бен учителят да им се натрапва. Той обичаше да прави собствени открития, да следва собствената си посока, но баща им беше настоял за по-строг подход. Какво ще прави Бен в свободното си време, си беше негова работа, но сутрин, по време на уроците, той трябваше да прави каквото му нареди Пен Ю-Вей; да учи онова, което Пен Ю-Вей иска от него да научи. Бен се бе съгласил с известна неохота и само с уговорката, че извън класната стая учителят не бива да говори, без той да му разреши.
— Не разбираш ли какво всъщност представлява учителят Пен? — каза той веднъж на Мег насаме. — Той е техният начин да ме държат под око. Да контролират какво знам и какво научавам. Той е сбруя и юзда, букаи и камък, въже, с което ме връзват като всяко друго животно!
Огорчението му я изненада.
— Не, разбира се — отвърна тя. — Татко не би искал подобно нещо, нали?
Но той не отговори, само отмести поглед, а горчивината си остана изписана на лицето му.
Сега същата горчивина отново се изписа върху него, щом погледна учителя Пен.
— Отбележи го тогава. Кратко ли ще е?
Пен Ю-Вей се поклони, извърна глава и погледна войниците, които сега бяха точно на равнището на погледа му. Едната му крехка, тънка ръка се издигна нагоре и дръпна проскубаната сива козя брадица, другата леко стисна тояжката и я наклони към далечната редица.
— Цялата тази работа изглежда много неудобно, не сте ли съгласен, господарю Бен?
Очите на Бен бяха приковани в лицето на учителя.
— Не. Не е неудобна. „Неефикасна“ е по-добрата дума.
Учителят Пен го погледна и леко се поклони.
— Точно затова според мене тя може да се улесни.
Мег забеляза раздразнението и нетърпението по лицето на Бен и сведе поглед. Знаеше, че от това няма да излезе нищо добро.
— По-добре ми кажи веднага как, учителю Пен — нотката на сарказъм в гласа на Бен сега граничеше с открита грубост. Но Пен Ю-Вей сякаш не забелязваше. Той просто се поклони и продължи.
— Хрумна ми, че преди отново да се пуснат животните по земята, във всяко животно може да се постави сигнализатор. После, ако отново се случи нещо подобно, ще е съвсем просто да се проследи всяко животно. Ще е много по-лесно да се контролират и кражбите, и болестите.
Пен Ю-Вей вдигна поглед към дванадесетгодишния си възпитаник в очакване, но Бен мълчеше.
— Е, господарю? — попита той след миг. — Какво мислите за моята идея?
Бен отмести поглед. Хвана греблата и пак започна да ги натиска, като тежко ги пляскаше във водата отдясно — отново връщаше лодката в правилния курс. После погледна учителя.
— Противна идея, Пен Ю-Вей. Малоумна идея без грам въображение. Просто още един начин да се държи всичко под око. Виждам го. Ще направиш голяма електронна диаграма на Имението, а? И всяко животно ще ти святка на нея?
Обтегнатата маслинена кожа по лицето на Пен Ю-Вей се беше отпуснала, тъмните му очи, с подчертана клепачна гънка, бяха безизразни.