— Но според онова, което казваш, момчето е достатъчно здраво.
— Дори щастливо, бих казал. През повечето време. Има пристъпи, нали разбираш. Тогава или го упояваме здравата, или го оставяме на мира.
Шепърд се наведе и изключи визьора, после вдигна тънкия черен лист и го прибра в папката.
— Навремето са мислели шизофренията за най-обикновено мозъчно разстройство; неравновесие на определени химически вещества — допалин, глутаминова киселина и гама-амино-битурична киселина. Използвали са лекарства като ларгактил, модекат, диазепам, приадел и халоперидол главно като транквилизатори. Но те просто са поддържали болестта и са имали страничен ефект: разширяване на допаминовата система. Най-лошото, поне що се отнася до Бен, е, че притъпяват творческите му способности.
Тангът се намръщи. Медицината, както и всичко друго, се основаваше на традиционните начини на ХАН. Разработването на западни лекарства, също като западните идеи за прогреса, бяха изоставени, след като Цао Чун бе построил Града. Всъщност повечето подобни лекарства в момента бяха незаконни. Човек обикновено чуваше за тях единствено във връзка с наркоманиите — нещо процъфтяващо на най-долните равнища на Града. В днешно време всички сериозни заболявания се диагностицираха още преди детето да се роди и се предприемаха стъпки или за излекуването им, или за абортиране на зародиша. Затова се изненада — първо, когато чу, че болестта на Бен не е била диагностицирана предварително, после — че дори е мислел да взема лекарства.
— Надявам се, че не е вземал тези лекарства.
Шепърд срещна погледа му.
— Не само че ги е вземал, но и продължава да ги взема. Освен когато работи.
Тангът въздъхна тежко.
— Трябваше да ми кажеш, Хал. Ще уредя моят знахар да навести Бен в близките няколко дни.
Шепърд поклати глава.
— Благодаря ти, Шай Тун. Трогнат съм от твоята любезност. Но това никак няма да е добре за него.
— Няма да е добре Ли? — Тангът озадачено се намръщи. — Но съществуват многобройни успокоителни — неща, които успокояват и възстановяват равновесието на Ин и Ян в тялото. Хубави, здравословни лекове, не тези… наркотици!
— Знам, Шай Тун, и отново ти благодаря за загрижеността. Но Бен няма да иска да ги взема. Направо го чувам: „А, драконови кокали и стридени черупки! — ще каже той с презрение. — Че какво ще ми помогнат за болест като моята?“
Тангът разтревожено сведе очи. Не можеше да настоява. Рожденото право на Шепърдови ги имунизираше срещу законите, които управляваха другите. Щом Бен вземаше наркотици, за да поддържа стабилността на ума си, той, Ли Шай Тун, едва ли можеше да направи нещо за това. Но въпреки всичко чувството, че това не е редно, не го напускаше. Смени темата.
— Добър син ли е той, Хал?
Шепърд се засмя.
— По-добър не може и да има, Шай Тун. Същият е като Ли Юан — уважението му не е привидно, както е с някои от това ново поколение, а си има дълбоки корени. И както видя, то се дължи на това, че прекрасно познава баща си.
Тангът кимна — остави съмненията за себе си.
— Добре. Но ти си прав, Хал. През последните години моралът много бързо взе да запада. ЛИ обредите означават днес толкова малко. Младите произнасят старите думи, но за тях те не означават нищо. Тяхното уважение е празна черупка. Късметлии сме ние с тебе, че имаме добри синове.
— Наистина. Макар че Бен от време на време е и надуто и нагло синче. Но той няма време за глупости. Пък и за умни неща има съвсем малко време, ако ме разбираш какво ти казвам. Например той презира механичния си учител.
Ли Шай Тун вдигна вежди.
— Това ме учудва, Хал. Мислех си, че той жадува за знания. Всичко това — той посочи с поглед книгите, картините, машините — говори за любов към знанията…
Шепърд се усмихна със странна усмивка.
— Може би трябва сам да поговориш с него, Шай Тун.
Тангът се усмихна.
— Може би.
Сега, гледайки момчето от другата страна на масата, той разбираше.
— Ти, какво мислиш, Бен? Мислиш ли, че е дошло времето да се бием с враговете си?
Неочаквано момчето се разсмя.
— Зависи дали знаете кои или кое са враговете ви, Ли Шай Тун.
Тангът леко вдигна брадичка.
— Мисля, че това поне знам доста добре.
Бен отново го погледна в очите със същия онзи проницателен поглед.
— Може би. Но първо трябва да се запитате срещу какво се борите. Когато мислите за враговете си, първата ви мисъл е за някакъв определен човек или група хора, не е ли така?
Тангът кимна.
— Точно така е, Бен. Познавам враговете си. Мога да ги изредя поименно, зная и как изглеждат.
— Ето на, виждате ли. И си мислите, че като тръгнете на война срещу тях, ще намерите изход от сегашното положение — Бен остави купичката си на масата и се облегна назад; всеки негов жест — макар че никой освен самия Бен не го осъзнаваше — бе мигновен огледален образ на жестовете на Танга. — Моите уважения, Ли Шай Тун, но вие не сте прав.