Тангът се разсмя високо — разговорът му харесваше.
— Мислиш, че тяхната идеология ще ги надживее? Това ли било, Бен? Бих се съгласил с тебе, но, първо, тя е ужасно фалшива. А и единствената им мотивация е собствената им алчност. Те всъщност не искат промяна. Искат власт.
Бен поклати глава.
— Да, но вие продължавате да мислите за точно определени хора. Признавам — хора, които притежават доста мощ, дори влияние, но просто хора. Хората не могат да разрушат Чун Куо — те могат да разрушат само онова, което е вътре в човека. Би трябвало да се освободите от мисълта за тях. За вас те изглеждат много голяма заплаха, но всъщност не са. Те са боклукът по повърхността на кладенеца. А кладенецът е дълбок.
Ли Шай Тун си пое дълбоко въздух.
— Моите уважения, Бен, но тук ТИ не си прав. Аргументът ти предполага, че няма значение кой управлява, че нещата ще си останат същите, независимо кой е на власт. Ала не е така. Идеологията им е фалшива, но, прости ми, те са ХУН МАО.
Хал Шепърд се усмихна, но личеше, че се чувства неудобно. Вече повече от две десетилетия бяха изминали, откакто се бе обиждал от това наименование — но то продължаваше да се използва в двора на Танга, където преобладаваха ХАН, а неколцината бели бяха третирани като почетни ХАН; а тук, в Имението, тези думи му звучаха неуместно, за негова изненада почти обидно.
— Те нямат чувство за хармония — продължи Тангът, без да се усети. — Нямат чувство за ЛИ. Всяка промяна, която те ще докарат, няма да е за добро. Те имат малко принципи. Ще объркат най-главните неща и пак ще докарат война. Безкрайна война. Както преди.
На устните на Бен заигра лека усмивка.
— Забравяте собствената си история, Ли Шай Тун. Нито една династия не може да бъде вечна. Колелото се върти. Промяната идва, независимо дали я искате, или не. Така е с човечеството. С цялото човечество, дори и с ХАН.
— Може и да е било така, но сега е друго. Колелото вече не се върти. Ние приключихме с историята.
Бен се засмя.
— Но вие не можете да спрете Земята да се върти!
Искаше да каже и още нещо, но майка му го докосна по рамото. Седеше абсолютно мълчалива и неподвижна и гледаше огъня, докато говореха. Тъмната коса скриваше лицето й. Сега тя се усмихна, стана и се извини.
— Сигурно вие, мъжете, ще искате да се оттеглите в кабинета. Запалила съм там камината.
Шепърд погледна Танга, който кимна леко в знак на съгласие, стана и се поклони на домакинята. Отново й благодари топло за вечерята и за гостоприемството, а когато тя си тръгна, се упъти с Шепърд и сина му към другата стая.
— Бренди? — Шепърд отвори барчето и вдигна гарафата. Тангът обикновено се въздържаше, но тази вечер бе в особено настроение. Имаше желание да говори — и да насърчава говоренето. Сякаш наистина това говорене трябваше да ги насочи към някакъв проблем, който той искаше да засегне. Нещо, което му се виждаше трудно; нещо, което дълбоко го безпокоеше.
Тангът се поколеба и се усмихна.
— Защо не? В крайна сметка, допустимо е един мъж да си го позволява от време на време.
Шепърд наля на Танга един напръстник от тъмната течност и му подаде старинната тумбеста чаша. После се обърна към сина си.
— Бен?
Бен се усмихна с почти детска усмивка.
— Сигурен ли си, че мама няма да има нищо против?
Шепърд му намигна.
— Мама няма да разбере.
Подаде на момчето чашката, после наля и на себе си и седна до огъня срещу Танга. Може би беше време да се ускори крачката — време да накара Танга да се отпусне.
— Нещо те безпокои, Шай Тун.
Тангът вдигна почти отнесен поглед от чашата и тихичко се разсмя.
— Всичко ме безпокои, Хал. Но не това искаш да кажеш, нали?
— Не. Нито пък е обичайно да ми идваш на гости, Шай Тун. Имаше точно определена причина, за да дойдеш при мене, нали?
Усмивката на Танга беше изпълнена с благодарност.
— Както винаги, Хал, ти си прав. Но следващия път няма да имам нужда от предлог, за да дойда. Тук ми е много приятно.
— Е?
Тангът пое дълбоко въздух, стегна се и каза:
— Заради Толонен е.
От известно време Камарата оказваше върху Танга настоятелен натиск генералът да бъде изпратен на съд за убийството на низшия секретар Леман. Искаха главата на Толонен заради онова, което беше сторил. Но Тангът криеше мислите си за това убийство. Никой — нито Седмината, нито Хал Шепърд — не знаеше какво всъщност мисли той по въпроса — знаеха само, че оттогава отказва да приема Толонен, че веднага го е разжалвал и е назначил нов генерал на неговото място — Виторио Ноченци.