Мег се огледа. В дъното на стаята, до стената, бе изправено нещо със странна форма, покрито със стар чаршаф. Над него, на стара желязна верига, висеше огледало на подвижни подпорки. Бен се приближи и отметна покривалото. Беше пиано. Старо пиано. Вдигна капака и се вгледа в клавишите.
— Чудя се дали…
Някакво чувство — не предчувствие, дори не и усещане за опасност — я накара да проговори.
— Не, Бен. Моля те. Не го докосвай.
Той удари един клавиш. После акорд. Или нещо, което би трябвало да е акорд. Всеки звук беше плосък — груб, какофоничен шум. Музиката на къщата. Дисонанс.
Тя чу как веригата се разкъса с много по-чист звук от изсвирения от брат й; чу как огледалото се плъзна и се разби върху пианото; пристъпи напред, притиснала в ужас ръка към устата си, а стъклата се разпръснаха около него.
— БЕН!!!
Писъкът й отекна над водата отвъд къщата.
Вътре в стаята последва миг на пълна неподвижност. После тя скочи към него — ридаеше и се задъхваше и му повтаряше пак и пак:
— Какво направи, Бен?! Какво направи?!
Косата и раменете му бяха обсипани с люспици стъкло. Бузата му бе порязана и към ъгълчето на устата му се стичаше тънка вадичка кръв. Но Бен се бе втренчил там, където само преди миг се намираше лявата му длан, когато удари акорда. Тя все още беше там, върху клавишите, с разперени пръсти. А ръката му сега завършваше с окървавено чуканче. Прецизно отрязано — и от него още бликаше кръв.
За миг тя дори не помръдна, ужасена; устните й бяха оголили зъбите; тя гледаше как той върти чуканчето и го разглежда, а очите му се изпълват с учудване от това, което бе направил случайно. Скърцаше със зъби от болка — отчаяно я задържаше, докато разглеждаше чуканчето, отсечената ръка.
После тя отново дойде на себе си, натисна копчето до врата си и някъде зазвуча сигнал за тревога.
Много по-късно Мег стоеше в подножието на хълма, загледана над водата.
Нощта беше вече паднала, но на едно място светлина разсичаше мрака. Пламъците от горящата къща танцуваха и се издигаха високо над залива; тя чуваше прашенето на горящия гъсталак, внезапния остър пукот на разцепващо се дърво.
Димът се стелеше тежко над другия бряг, пронизан напосоки от нишки огнена светлина. Виждаше и тъмните фигури сред ярката светлина — видя как един от охраната се надигна рязко, а двойният лъч пред него разсичаше въздуха.
— Мег! Мег! Прибирай се.
Тя се обърна и погледна отново хълма и тяхната къща. Няколко от прозорците светеха и хвърляха бледи отблясъци по варосания зид. Баща й бе застанал там — тъмна, позната фигура, очертана от светлината в рамката на вратата.
— Идвам, татко. Само още секунда! МОЛЯ ТЕ!
Той кимна малко неохотно, после се обърна. Вратата зад него се затвори.
Мег отново се обърна към пожара и се вгледа над тъмното стъкло на залива. Стори й се, че в танцуващите пламъци вижда някакви дребни силуети, сякаш горяха насекоми и пукаха яростно, когато черупките им се запалваха с внезапни ярки избухвания. Книгите, помисли си тя. Всички онези книги…
Бен беше горе, в леглото си. Бяха замразили чуканчето, но дланта не бяха успели да спасят. Сега щеше да му трябва нова.
Все още чуваше изсвирения от него акорд; все още виждаше разперените му пръсти. Отвърна очи от пламъците. В мрака трепкаха образи. Окото се местеше, но образът оставаше пред него. За миг-два.
Влезе вътре. Качи се горе и го видя, легнал в леглото, облегнат върху куп възглавници. Беше буден, в пълно съзнание. Седна до него и известно време мълча — остави го да я гледа.
— Как изглежда? — попита той след малко.
— Красиво е — отвърна тя. — Как светлината се отразява в тъмната вода… Това е…
— Знам — каза той, сякаш и сам го беше видял. — Представям си го.
Тя отмести очи за миг и забеляза как светлината от пожара трепка в стъклото на прозореца, как хвърля шарен, постоянно променящ се образ в тесния му отвор.
— Радвам се, че направи така — обади се той по-тихо отпреди. — Аз щях да си стоя там и да гледам как кръвта ми изтича, докато си умра. Дължа ти живота си.
Не беше съвсем вярно. Дължеше живота си на майка им. Ако Бет не се бе върнала по-рано, онова, което беше направила тя, нямаше да има никакво значение.
— Аз просто го превързах с чаршафа — каза тя. Но забеляза как я гледаше той — очите му я пронизваха. Виждаше, че му е неловко. И все пак имаше и нещо друго, нещо, което никога преди не бе забелязвала у него — и то я развълнува дълбоко. Усети, че устните й се свиват, а очите й се навлажняват.