Ким остана да лежи там за момент, зашеметен, после се претърколи и седна. Матиас се бе изправил над него озъбен, очите му горяха, от него се стичаше вода. Останалите във водата бяха спрели да се бият и гледаха. Карл се изкашля и млъкна.
— Хлебарка такава! — каза Матиас с нисък, едва овладян глас. Хвърли се напред и вдигна Ким за крака, вкопчил се здраво с ръка във врата му, сякаш искаше да го пречупи. — Трябва да те убия заради онова, което направи. Но няма да ти доставя това удоволствие. Заслужаваш по-малко.
Матиас яростно потръпна. Бутна Ким да застане на колене. После, без да откъсва поглед от лицето на Ким, развърза гащетата си и извади пениса си. Виждаше се как той бавно се уголемява и щръква нагоре.
— Целуни го — нареди той с жестоко лице и с тих, безкомпромисен глас.
Лицето на Ким се изкриви. Пръстите на Матиас се впиха във врата му и притиснаха лицето на Ким о слабините си. За кратък миг той се замисли дали да не се предаде. Имаше ли значение? Защо пък да не целуне члена на Матиас и да не удовлетвори чувството му за престиж? Но това бе мимолетна мисъл. Престижът тук беше нещо важно. Не можеше да се кланя на такива като Матиас и да запази уважението на тези, с които живееше. Това би била пръчката, с която другите момчета щяха да го бият.
А че щяха да го бият, щяха, при това безмилостно, ако сега капитулираше. Не бе измислил той тези груби, тъпи правила на поведение, но или трябваше да живее според тях, или щеше да бъде отхвърлен.
— По-скоро бих го ухапал — обади се той дрезгаво, процеждайки думите между пръстите на Матиас.
От водата се чу смях. Матиас се огледа кръвнишки наоколо, побеснял, после отново се обърна към Ким и го дръпна нагоре. Гневът караше ръката му да трепери. Той вдигна Ким от пода, обърна се и го задържа над водата.
Ким прочете в очите на Матиас намерението му. Щеше да го пусне долу, после да скочи върху него, да го натисне и да го държи под водата, докато се удави.
Щеше да бъде нещастен случай. Дори Антон и Йозеф биха се заклели. Тук си беше така.
Ким се опита да преглътне — изведнъж, неочаквано го обзе страх, но пръстите на Матиас безмилостно притискаха гръкляна му и го караха да се дави.
— Недей, Матиас. Моля те, недей… — беше гласът на Йозеф. Но никой от момчетата не се опита да се намеси. Беше въпрос на престиж.
Ким започна да се мята, но Матиас веднага затегна хватката и почти го задуши. За миг Ким си помисли, че е умрял — огромна черна вълна заля главата му; след това усети, че пада.
Удари се във водата, опита се да си поеме дъх и се гмурна. Изведнъж гърдите му пламнаха. Очите му сякаш щяха да изскочат. Болката в главата го преряза като светкавица. После той изскочи на повърхността — кашляше, давеше се, цапаше във водата — и усети, че някой го сграбчва здраво. Замята се, след това се сгърчи конвулсивно — нажежени игли разкъсваха гърдите му. За миг въздухът сякаш блесна в матовозлатно, изпъстрен е малки червени и черни мъниста. Светлините затанцуваха пред очите му, зацвърчаха и запукаха като фойерверки, после отново го връхлетя мракът — огромна сфера от мрак го захлупи, а в главата му запляскаха, запулсираха огромни криле…
А после — нищо…
— Чу ли за момчето?
Тай Чо вдигна поглед от чинията, след това се изправи и се поклони леко на директора.
— Извинете, ШИ Андерсън. Момчето ли?
Андерсен изсумтя нервно и изгледа кръвнишки останалите възпитатели. Те мигом се вторачиха в чиниите си.
— Момчето! КИМ! Разбра ли какво му се е случило?!
Тай Чо усети, че го побиват тръпки. Поклати глава. Целия ден беше прекарал на курс по обучение и бе пристигнал току-що. Още не бяха му разказали.
Андерсен се поколеба — съзнаваше, че и другите учители го слушат.
— В канцеларията ми, Тай Чо. Веднага!
После се обърна и излезе.
Тай Чо огледа колегите си, но всички вдигнаха рамене. Никой нищо не беше чул.
Андерсен веднага пристъпи към въпроса:
— Ким е бил нападнат. Тази сутрин, в басейна.
Тай Чо потръпна — цял бе изстинал.
— Ранен ли е?
Андерсен поклати глава. Явно беше много ядосан.
— Не много. Но можеше да е и по-зле. Могъл да умре. И тогава къде щяхме да се денем? Добре, че се намесил Шан Ли-Йен и спасил момчето.
Шан Ли-Йен бе един от възпитателите. Както и на всички възпитатели, в задълженията му влизаше да преглежда апаратурата — така се пестяха пари. Очевидно бе забелязал, че някоя от камерите край басейна не работи и вместо да чака техниците, бе отишъл сам да я огледа.