— И какво е видял Шан?
Андерсен се засмя горчиво.
— Шест момченца да пърхат из въздуха! А ти какво мислиш, че е видял? Знаеш ги какви са — по-скоро ще умрат, но няма да издадат никого от техните! Но Шан мисли, че е било сериозно. Матиас е бил замесен. Явно е бил много възбуден, когато Шан им налетял. Стоял до ръба на басейна и дишал странно, лицето му било зачервено. Ким бил във водата. Само бързата намеса на едното от останалите момчета му помогнала да излезе над водата, преди да потъне пак — гневът отново блесна в очите на директора. — Майната му, Тай Чо, наложило се Шан да му прави изкуствено дишане!
— Къде е сега той? — тихо попита Тай Чо; опитваше се да прикрие чувствата си, ала се чудеше доколко е точна преценката на Андерсен, че момчето „не е много зле ранено“.
— В стаята си, предполагам. Но остави ме да довърша. Веднага закарахме Ким да го прегледат и по гърлото, ръцете и на десния му крак имаше белези, свидетелстващи за битка. И по Матиас имаше някои по-незначителни охлузвания. Но и двете момчета твърдят, че просто паднали, докато си играели в басейна. Останалите ги подкрепят, но всичките шест истории са безкрайно различни. Ясно е, че никой от тях не казва истината.
— И ти искаш да открия какво всъщност се е случило?
Андерсен кимна.
— Ако някой може да се добере до дъното на тази история, то това си ти, Тай Чо. Ким ти се доверява. Ти си му като баща.
Тай Чо сведе очи и поклати глава.
— Сигурно, но той нищо няма да ми каже. Както каза ти, те са си такива.
Андерсен помълча известно време, после се наведе над бюрото — изведнъж гласът му стана по-твърд, по-студен отпреди:
— Все пак опитай, Тай Чо. Опитвай се упорито. Важно е. Ако Матиас е виновен, аз искам да го знам. Защото ако е виновен, искам да се махне оттук. Ким е твърде важен за нас. Твърде много сме инвестирали в него.
Тай Чо стана от стола и се поклони — напълно го разбираше. Андерсен не го бе толкова грижа за Ким — за детето Ким, а за Ким — инвестицията. Е, нека е така. Ще използва това в полза на Ким.
Стаята на Ким беше празна. Тай Чо усети, че стомахът му се свива, пулсът му се ускорява. После си спомни. Разбира се. Филмът — Ким сигурно е отишъл да го гледа. Погледна таймера си. Минаваше десет. Филмът всеки момент ще свърши. Ким ще се върне след петнадесетина минути. Ще го почака.
Огледа стаята и отбеляза, както винаги всичко старо и ново. Портретът на математика Лию Хюи от трети век си оставаше на почетното място на стената над терминала на Ким, а отгоре, зад клавиатурата, беше поставена неговата ЧИУ ЧАН СУАН ШУ — „Девет глави за изкуството на математиката“. Тай Чо се усмихна и я разтвори. Полетата бяха изпълнени с бележките на Ким. Също като самата книга и те бяха на мандарин, изписани с дребни, съвършено оформени йероглифи с червено, черно и златно мастило.
Тай Чо прелисти небрежно страниците и тъкмо да затвори книгата, когато една от бележките привлече вниманието му. Беше точно в края на книгата, сред бележките към девета глава. Самата тя не беше забележителна с нищо — нещо, свързано с елипсите, — но до нея, в зелено, Ким бе изписал име и две дати: Тихо Брахе. 1546 — 1601.
Намръщи се — почуди се дали първото име не беше някаква игра с неговото собствено. Но какво ли значеше другото тогава? Бра Хе… Никакъв смисъл нямаше. Ами датите? Дати ли бяха? Или някакъв код.
Поколеба се за миг — беше му противно да надзърта така; после включи терминала.
Справката с централната енциклопедия на системата потвърди подозренията му. Нямаше статия — нито за Тихо, нито за Брахе. Нищо. Нито дори някакви близки варианти на имената.
Тай Чо поседя няколко мига, леко отпуснал пръсти върху клавишите — в ума му се оформяше смътно подозрение. Ами ако…?
Поклати глава. Не беше възможно. Не беше ли? Терминалът в стаята на Тай Чо бе тайно „дублиран“ с този на Ким. Всичко, което Ким правеше на своя, бе достъпно и за Тай Чо. Всичко. Работни файлове, дневник, бележки, дори бележките, които пращаше до другите момчета. Изглеждаше гадничко, но бе необходимо. Нямаше друг начин да се настигне Ким. Интересите му бяха твърде широки и разнообразни също като живак — по друг начин човек не би могъл да го следи. Това беше единственият начин да го контролират — да предугаждат нуждите и плановете му предварително.
Ами ако…?
Тай Чо бързо набра запитването си и се облегна назад.
Отговорът се появи на екрана веднага:
— Субкод?
Тай Чо се наведе напред и набра датите — внимаваше да спази разстоянията и тирето.
Последва съвсем кратко колебание и файлът се появи на екрана. БРАХЕ, Тихо. Тай Чо го прегледа бързо. Беше описание — в стила на истинска енциклопедична статия — на живота и постиженията на някакъв човек.