ТАКА ЛИ НИ ВИЖДА ТОЙ? — почуди се Тай Чо. — ТАКИВА ЛИ СА ЗА НЕГО ХАН?
Заболя го дълбоко, защото и той беше ХАН — продукт на света, който Ким така открито презираше. Светът, който би искал да замени със собствената си мрачна фантазия.
Тай Чо потръпна и се изправи, излезе и изключи ЧА. Няма вече, помисли си той, щом чу, че принтерът спря и даде трикратен сигнал, че е свършил. Не, щеше да го покаже на директора Андерсен. Да види как го приемат на свой ред ХУН МАО. А после?
ПОСЛЕ ЩЕ ГО ПОПИТАМ — помисли си Тай Чо и изключи светлината. — ДА. ЩЕ ПОПИТАМ КИМ ЗАЩО ГО Е НАПРАВИЛ.
На следващата сутрин той стоеше пред директора в канцеларията му с папка с файла под мишница.
— Е, Тай Чо? Какво разбра от него?
Тай Чо се поколеба. Знаеше, че Андерсен говори за боя между Ким и Матиас, и все пак за миг се изкуши да пренебрегне това и просто да му подаде папката.
— Стана точно както казах. Ким отрича да е имало бой. Казва, че Матиас не бил виновен.
Андерсен го изгледа невярващо, подпря се с две ръце на бюрото, наведе се напред и на устните му неочаквано грейна усмивка.
— Няма значение, аз така и така реших проблема. Накарах „Рад Тек“ да извикат Матиас месец по-рано. Наложи се да покрием застраховките за първия месец — докато е малолетен, — но си струва, ако това му попречи да убие Ким, нали?
Тай Чо сведе поглед. Трябваше да се сети, че Андерсен ще го изпревари. Но сега и той щеше да го изненада.
— Добре. Но има и нещо друго, директоре.
Андерсен бавно се отпусна назад.
— Нещо друго ли?
Тай Чо се поклони и му протегна папката.
— Нещо, на което се натъкнах.
Андерсен пое папката, отвори я и извади снопчето листове.
— Ама че тухла — каза той; лицето му се изкриви в гримаса на отвращение. Той беше от онези администратори, които мразеха хартията — беше повече по докладите, записани на касета, които можеше да прослушва с монтирания си магнеглав. Но в този случай алтернатива нямаше: в съкратен вид файлът „Аристотел“ би се лишил от своето богатство, да не говорим за обхвата.
Андерсен прочете заглавната страница и погледна Тай Чо.
— Какво е това? Някаква шега ли?
— Не, не е шега, ШИ Андерсен. Това е нещо, което Ким е съставил.
Андерсен се вгледа в него за момент, отново погледна документа, прелисти няколко страници и спря — нещо, което бе мярнал, беше привлякло вниманието му.
— Значи, знаел си за това?
— Снощи го научих.
Андерсен рязко вдигна поглед. После кимна едва-едва — бе схванал за какво намеква Тай Чо.
— Как е укрил тези файлове?
Тай Чо поклати глава.
— Не знам. Помислих си, че вие бихте могли да поискате сам да го установите.
Андерсен се замисли за миг.
— Да. Да. Това има и по-широко приложение. Ако Ким може да скрие файлове от дублиращата система… — той отново погледна купчината листове. — Но какво точно е това, Тай Чо? Предполагам, че си го чел?
— Да. Прочетох го. Но що се отнася до това, какво е точно… — той сви рамене. — Предполагам, че би могло да бъде наречено „алтернативна история на Чун Куо“. Чун Куо такова, каквото би могло да бъде, ако легионите на ТА ЦИН бяха спечелили битката при Казатин.
Андерсен се разсмя.
— Интересна идея. Това нямаше ли го в снощния филм? — Тай Чо кимна — изведнъж си бе спомнил думите на Ким: „ПАН ЧАО ПОБЕДИ. КАКТО ВИНАГИ.“ Във версията на Ким Пан Чао изобщо не прекосяваше Каспийско море. Нямаше никаква битка при Казатин. Вместо това Пан Чао се срещаше с легата на ТА ЦИН и подписваше договор за дружба. Акт, който осемнадесет века по-късно довеждаше до рухването на империята ХАН в ръцете на неколцина „европейци“, притежаващи по-добри технологии.
— Има и още, много повече, но общата му идея е, че Западът, ХУН МАО, а не ХАН трябва да управляват света.
Директорът преобърна още няколко страници и се намръщи.
— Защо му е да измисля такива работи? Какъв смисъл има?
— Може би упражнение. Игра за раздвижване на интелекта.
Андерсен го погледна отново.
— Х-м-м-м. Доста ми харесва. Хубаво е, че упражнява ума си. Но що се отнася до самата идея… — той затвори папката и я бутна встрани. — Дай да го държим под око, а, Тай Чо? Да внимаваме да не се изплъзне от ръцете ни и да не си губи времето с това. Бих казал, че е достатъчно безобидно, не мислиш ли?