После той изненадващо се наведе напред, целуна Толонен по бузата и го прегърна. Гласът му се сниши до шепот:
— Но аз ти благодаря, Кнут. Благодаря ти, най-скъпи мой приятелю. Ти отговори на скръбта ми като брат.
Толонен стоеше там изненадан и гледаше господаря си в очите, след това сведе глава; старата топлота бликна в него. Толкова дълго, толкова трудно бе това изгнание.
Коленичи пред Ли Шай Тун и сведе покорно глава.
— Кажете ми какво искате, ЧИЕ ХСИЯ. Нека пак да ви служа.
— Стани, стари приятелю. Стани.
— Не и преди да ми кажете, че ми прощавате.
Последва миг тишина; после Ли Шай Тун постави ръце на раменете на Толонен.
— Не мога да те възстановя на стария ти пост. Трябва да го разбереш. Що се отнася до прощаване — няма какво да ти прощавам. Ще трябва първо на себе си да простя — той се усмихна тъжно. — Изгнанието ти свърши, Кнут. Можеш да се върнеш у дома. А сега стани.
Толонен продължаваше да стои на колене.
— Ставай, глупако. Ставай. Да не мислиш, че ще оставя най-способния си приятел да гние в бездействие? — сега Тангът се смееше с тих, почти детски смях. — Да, стари глупако, да. Имам работа за тебе.
Беше гореща нощ. Нан Хо бе оставил вратата към градината отворена. Нежен бриз люлееше пердетата и донасяше аромата на нощни цветя; в овощната градина бухаше бухал. Ли Юан се събуди и се протегна, после застина неподвижно.
— Кой е? — гласът му бе съвсем притихнал.
Почувства топло докосване по гърба си, разнесе се тих, приглушен смях; след това усети, че тя се притиска до него — без съмнение беше „тя“ — и чу гласа й на ухото си:
— Тихо, мъничък мой. Тихо. Това просто съм аз — Перлено сърце. Няма да те ухапя, Ли Юан.
Той се обърна и я видя на лунната светлина — гола, там до него, в леглото.
— Какво правиш тук, Перлено сърце? — попита той, но твърдите й гърди, меката елегантна извивка на раменете й властно привличаха погледа му. Тъмните й очи сякаш искряха на лунната светлина, а тя лежеше там, без да се срамува, и се радваше на това, как я гледа. Тя протегна ръка, пое неговата и нежно я притисна до гърдите си, остави го да усети колко твърди са зърната и, после я придвижи надолу, по копринено гладкия си корем, докато най-накрая дланта му се отпусна между краката й.
Той потръпна и отново я погледна в очите.
— Аз не бива да…
Тя се усмихна и поклати глава; по очите й личеше колко й е забавно.
— О, не, може би в крайна сметка наистина не бива? Да си тръгвам ли?
Тя понечи да се отдръпне, но ръката му я задържа и се притисна в меките гънки между краката й.
— Не… Аз…
Тя отново се засмя — с тихичък, сладък смях, от който желанието му нарасна още повече; след това седна, тласна го назад и дръпна чаршафа.
— Я да видим какво има тук. А, ето го коренът на всичките ти проблеми!
Тя нежно хвана с пръсти втвърдения му пенис — дъхът му секна, — после се наведе и го целуна. Лека, мокра целувка.
— Ето — каза тя нежно, проследи с поглед тялото му и го погледна в очите. — Виждам от какво имаш нужда, мъничкият ми. Защо не каза по-рано на Перлено сърце? — тя се усмихна и отново сведе очи към пениса му.
За миг той затвори очи — заля го вълна от чисто удоволствие, докато тя го галеше и целуваше. После, когато вече не издържаше, той я дръпна към себе си, преобърна я по гръб и остави ръката й да му помогне, докато се опитваше да улучи отвора със сляпото око на пениса си.
След това изведнъж усети, че плътта й се разтваря под настоятелния му натиск — той беше в нея, а тя се хвърляше срещу него; лицето й внезапно се измени, движенията й не бяха вече толкова нежни, краката й го обвиха. Той тласкаше, тласкаше и накрая извика; тялото му се вцепени, огромна гореща вълна от мрак заля мислите му.
Поспа малко и когато се събуди, тя отново беше там — не сън, както бе започнал да мисли, а истинска и топла; тялото й беше прекрасно, голо на лунната светлина, там, до него, тъмните й очи се взираха в него. Мисълта — затова колко е реална тя — накара пениса му отново да се раздвижи; тя се засмя и започна да гали бузата, врата, рамото му; пръстите й се заспускаха по тялото му и накрая отново обхванаха корена му.
— Перлено сърце? — той премести поглед от пръстите й, които си играеха с него, към нейното лице.
— Тихо — каза тя; усмивката й беше като балсам. — Лежи, без да мърдаш, и си затвори очите, мъничък мой. Перлено сърце ще прогони мрака от тебе.
Той се усмихна, затвори очи и се остави целият да трепти като тънка копринена нишка под докосванията на пръстите й. Потръпна леко, когато тялото е се отърка о неговото и се придвижи надолу, и изстена, когато усети мъничките й устни, прилични на розова пъпка, да обхващат крайчеца на пениса му.