Тен погледна Павел.
— Сваляй гащите, момче!
Чен забеляза как Павел болезнено преглътна. Беше се вкаменил. Пръстите му се заплетоха във връзките на панталоните, после успя да развърже възела. Изправи се и отпусна глава. Панталоните му се свлякоха около глезените.
Под панталоните беше съвсем гол. Не можеше да овладее треперенето си. Пенисът му се беше свил от страх.
Тен го погледна и се разсмя.
— Ей че голямо момченце си бил, а, Павел? Хич не е чудно, че още си нямаме гадже!
Грубият му смях прокънтя отново. После той жестоко допря с пръта върха на пениса му.
Павел отскочи, но Тен не бе включил пръчката.
Стражът погледна Чан и двамата силно се засмяха на майтапа. След това Тен натисна копчето и мушна пръчката в слабините на младежа. Павел конвулсивно се сгърчи, после се строполи като мъртъв. Тен сигурно бе пуснал силен ток, защото из топлия, неподвижен въздух изведнъж се разнесе острия мирис на изгоряла плът.
— Ти, копеле мръсно!
Думите се чуха отляво. Чен се обърна и видя, че е старецът, който бе говорил с него преди малко. Тен също се бе обърнал и го гледаше.
— Какво има, Фан Хюи? Искаш и ти да се включиш, а?
Гласът на Чан прокънтя нервно зад Тен:
— С палката, Тен Фу. Пръчката ще го довърши тоя изкуфял дъртак.
Но Тен не го слушаше. Той се приближи бавно до стареца и застана срещу него — беше с цели две глави по-висок.
— Какво каза, дъртако? Как точно ме нарече? Фан Хюи се усмихна мрачно.
— Добре ме чу, Тен.
Тен се разсмя.
— Да, добре те чух, Фан — той протегна ръка, сграбчи стареца за бузите и го накара да си отвори устата, после бутна пръчката вътре и тракна челюстта на Фан Хюи. Зъбите му изтракаха. След това дръпна ръката си. Пръстите му заиграха по копчето на кутийката.
— Искаш ли да я пробваш на вкус, а, Фан Хюи?
Очите на Фан се бяха разширили от ужас. Тен бавно измъкна пръчката от устата на стареца. Върху едрото му грозно лице цъфна садистична усмивка.
— Добрият селянин си мълчи, нали, Фан?
Старецът закима усилено.
— Добре! — каза тихо Тен, изрита стареца и го просна на земята.
Старецът се задъха. Чен го погледна облекчено — можеше да е къде-къде по-зле, — после се обърна към Тен.
Беше трудно. Беше трудно да не присъедини глас към Фан Хюи. По-трудно от това, да стои неподвижно в кръга и нищо да не прави. Павел се бе размърдал. Вдигна глава от земята и се огледа с мътен поглед, след това главата му пак падна надолу.
Чан пристъпи зад него с чаша вода в ръка и я плисна върху главата на младежа.
— Нали за това дойде, Павел?
Тен, който гледаше, се запревива от смях.
ДА — помисли си Чен. — ДНЕС ТРЯБВАШЕ ДА НЕ ПРАВЯ НИЩО, НО САМО ПОЧАКАЙ, ТЕН. ВНИМАВАЙ КАК СЕ ДЪРЖИШ С МЕНЕ. ЗАЩОТО ИМАМ КУП ПРИЧИНИ ДА ТЕ УБИЯ САМО СЛЕД ОНОВА, КОЕТО НАПРАВИ ДНЕС.
Помисли си за това, което му бе разказал Павел за убийствата, и разбра, че това далеч не беше само слух. Точно така беше станало. Беше повече от сигурен.
Да. Куп причини.
Смехът идваше от градината през широко отворената врата. Вън утрото беше топло и сияйно; вътре, където седеше Ли Юан с деветгодишния си племенник Тао Чу, беше по-хладно и по-сенчесто.
Играеха на УЕЙ ЧИ — упражняваха се в начални ходове и игра в ъгъла, но Ли Юан беше доста разсеян. Току поглеждаше към градината, където прислужничките играеха на топка.
Тъничкият, напевен глас на по-малкото момче наруши тишината, възцарила се от известно време над тях.
— Сърцето ти не е тук, нали, Юан? Виж колко хубаво е утрото. Защо не отидем да пояздим?
Ли Юан се обърна и го погледна.
— Извинявай, Тао Чу. Какво каза?
— Казах… — той се засмя звънко и се наведе към него съучастнически. — Кажи ми, Юан. Коя е?!
Ли Юан са изчерви и премести едно бяло камъче.
— Не разбирам за какво ми говориш, Тао Чу.
Тао Чу вдигна вежди, после постави на дъската черно камъче и прибра шестте бели, които бе обкръжил.
— Мислех си, че си влюбен във Фей Йен, Юан. Ясно е обаче, че някоя друга е спечелила сърцето ти. Или ако не сърцето ти, то…
— Тао Чу! — Ли Юан погледна към дъската и видя, че губи. Разсмя се. — Толкова ли ми личи?
Тао Чу започна усилено да прибира камъчетата в купичките, след това отново подреди позицията. Вдигна очи.
— Още веднъж?
Ли Юан поклати глава. После се изправи и се приближи до отворената врата. — Прислужничките играеха зад декоративното езерце — подхвърляха си копринена топка. Погледа ги — погледът му непрекъснато се връщаше върху Перлено сърце. Отначало си мислеше, че не го е видяла, но после тя хвана топката, обърна се и го погледна право в очите; усмивката й имаше таен смисъл, разгадаем само за него.