Прислужникът се поклони ниско.
— Разбрах, лейди Фей. И ще предам съобщението ви на младия принц. Сигурен съм, че той би приветствал възможността да пояздите заедно този следобед.
Тя кимна, след това се обърна — усети, че бузите и вратът й са пламнали; после бързо се отдалечи.
Ли Юан! Тя изхихика, след това замря — спомни си малките, съвършено оформени хълбоци, стегнати в момента на оргазма.
„А аз те мислех за толкова студен, толкова безстрастен. Толкова над всичко това.“
Тя отново се засмя — странен, раздразнен смях; след това продължи, изненадана от онова, което й беше хрумнало.
— Спомняш ли си това място, Кар?
Кар се усмихна и от ложата огледа ямата и заобикалящите я редове.
— Как бих могъл да го забравя, генерале?
Толонен се облегна назад и въздъхна.
— Хората забравят много неща, които би трябвало да помнят. Корените си. Забравят корените си. А когато ги забравят, те губят способността си да преценяват нещата ясно и истински.
Кар се усмихна.
— Тази работа… — той посочи ярко осветената арена. — Тя по някакъв начин ти прочистваше мозъка от всичко освен от истината.
Толонен се разсмя.
— Да, виждам.
Кар обърна лице към него.
— Радвам се, че се върнахте, генерале. Не че не уважавам генерал Ноченци, но нещата не са същите, откакто вие не командвате.
Старецът изсумтя и килна леко глава настрани.
— И на мене ми липсваше работата ми, Кар. Ужасно ми липсваше. Но виж какво, аз вече не командвам. Поне не в онзи смисъл, за който сигурно си мислиш. Не. Това е нещо друго. Нещо тайно, което Тангът ме помоли да организирам.
Той очерта нещата бързо, ясно, оставяйки на Кар да разбере, че по-късно ще бъде запознат по-подробно с всичко.
— Това е план за всеки случай, нали разбираш. Надяваме се никога да не ни се наложи да го използваме. Ако Камарата гласува вето върху космическите изследвания, както би трябвало, можем да изхвърлим този малък план в огъня.
— Но не ви се вярва, нали, генерале?
Толонен поклати глава.
— Боя се, че не. Мисля, че Тангът напразно се надява. В момента тази Камара далеч не е приятел на Седмината.
Под тях, в ямата, двамата състезатели излязоха и заеха местата си. Съдията прочете правилата и отстъпи назад. Мъртва тишина се възцари в ямата.
Битката беше кратка, ала груба. След по-малко от минута единия вече бе мъртъв. Тълпата побесня и зарева одобрително. Кар погледна как прислужниците изнасят тялото и потръпна.
— Радвам се, че откупихте договора ми. Онзи долу можеше да съм и аз.
— Не — обади се Толонен. — Ти беше изключение. Никой не би могъл да те победи на арената. Дори и след сто битки. Веднага го разбрах.
— Още от пръв поглед? — Кар се засмя и погледна по-възрастния в очите.
— Почти…
Кар се усмихваше.
— И досега си спомням как ме погледнахте за първи път — толкова надменен беше този поглед — и после ми обърнахте гръб.
Толонен също си спомни и се засмя.
— Е, понякога е по-добре да не позволяваш на човек да разбере какво точно си мислиш за него. Но беше вярно. Точно затова приех предложението ти. Веднага разбрах, че мога да те използвам. Начинът, по който се опъна на младия Ханс. Хареса ми. Изкара го от кожата му.
Кар сведе поглед.
— Чухте ли, че хванах следите на Де Вор?
Очите на Толонен се разшириха.
— Не!!! Къде?!
— Не съм много сигурен, но мисля, че е започнал работа като надзирател в една от големите плантации. В момента моят човек Чен го разследва на място. Веднага щом се сдобием с доказателство, нападаме.
Толонен поклати глава.
— Боя се, че е невъзможно.
— Извинете, генерале, но какво искате да кажете с това?
Толонен се наведе напред и постави ръка на якото рамо на Кар.
— Защото точно в момента ми трябваш, ето защо. Опитът ти е нужен на тази операция, затова започваме още тази вечер. Така че да можем мигом да задействаме схемата.
— Не може ли някой друг да…
Толонен поклати глава.
— Не. В цялото Чун Куо има само един човек, който би могъл да осъществи този план, и това си ти, Кар. Чен ще се оправи. Ще се погрижа да има пълна подкрепа. Но тебе не мога да те включа. Не и този път.
Кар се замисли за миг и вдигна очи. Усмихваше се.
— Ами май най-добре да се захващам тогава, а, генерале?
Щом Чен влезе, надзирателят Бергсон вдигна поглед. Стаята беше тъмна, въпреки кръга светлина в средата на масата, осветяващ мястото, където бе седнал. Беше гологлав, тъмната му коса бе пригладена назад и бе облечен в просто копринено ПАУ, но Чен го позна веднага. Беше Де Вор. Беше почти сигурен. На ниската масичка пред него бе поставена дъска за УЕЙ ЧИ — седем кръгли черни камъчета бяха поставени на началните точки и оформяха голямо Н в центъра на решетката. И от двете страни на дъската имаше по един поднос — единият пълен с бели камъчета, а другият — с черни.