И защо Седмината го бяха скрили? Каква причина биха имали те да погребат миналото?
Освободен от бремето на тайната, той бе прекарал последните две нощи в размисъл единствено над това. Бе го огледал от всички страни — опитваше се да разбере каква ли е била целта им. И най-накрая разбра.
За да се сложи край на промяната. Бяха излъгали, за да унищожат западната мечта за прогрес. За да настъпи с тях нова ера, в която няма време и нищо не се променя. Златен век.
Но оставаше проблемът, какво е самият той — защото какво друго беше той освен Промяната, въплътена в един човек? Какво друго, ако не бацилът на същия онзи вирус, който така дълго и упорито се бяха борили да унищожат?
Ким отвори очи и се преобърна по корем, после зарита към по-дълбокото.
Сега го виждаше ясно. Онова, което той представляваше, го превръщаше в опасност за тях — правеше го заплаха и за Седмината, и за техния начин на действие. И все пак въпреки това той беше много ценен. Знаеше за усилията, които бяха положили да скрият това от него, и колко бе платила „Сим Фик“ за неговия договор. Но защо бяха платили такава сума? За какво ли мислеха да го използват?
За Промяната. Беше почти убеден. Но откъде да бъде сигурен?
НАВЛЕЗ ПО-ДЪЛБОКО — каза си той. — БЪДИ ЛЮБОПИТЕН. „СИМ ФИК“ САМО БЕЗЛИКА СИЛА ЛИ Е? МЕХАНИЗЪМ ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ? ИЛИ ПРИТЕЖАВА И ЛИЧНОСТ? И АКО ПРИТЕЖАВА — ЧИЯ?
Името мигом просветна в ума му. Достатъчно често го бе чувал напоследък по новините. Сорен Бердичев.
Да, но кой е той? Бизнесмен. Да. Дисперсионист. Да, и това. Но освен това — какво още? Що за човек е той? Откъде идва? Какво иска? И НАЙ-ВАЖНОТО — КАКВО ИСКА ОТ МЕНЕ?
Ким се гмурна под водата и след като отново изплува, разтръска коси; изведнъж умората му изчезна. Усети познатата възбуда в кръвта си и се разсмя. Да, това беше! Това ще е новата му задача. Да открие всичко, каквото може, за този човек.
А като го открие?
Той заплува — остави нишката да се отпусне. Да не мисли толкова напред. Най-добре е първо да открие каквото може, пък тогава да решава.
Сорен Бердичев седеше сред сенчестата тишина на кабинета си; двете папки лежаха на бюрото пред него. ВУ тъкмо си беше тръгнал, макар сладникавият, тежък мирис на парфюма му да витаеше из въздуха. Посланието върху стеблата на белия равнец сега бе записано върху къс хартия, която Бердичев бе смачкал на топка и бе запратил в дъното на кабинета. Но то и в момента беше пред очите му:
Удари ядосано по бюрото. Това зачеркваше всичките му предварителни мисли. Беше решил вече как да действа и се бе обадил на ВУ просто за да потвърдят плановете му. Но ВУ се бяха противопоставили. И сега пак трябваше да взема решения.
Чуваше скърцащия глас на ВУ дори и сега, сякаш старецът го гледаше от свитъците; спомняше си как се кокореха воднистите му очи, как побелялата му кичуреста брада стърчеше от брадичката му.
— КУН, земята, е горе, ЛИ, огънят, е долу. Сега е МИН И — светлината помръква.
Имаше предвид момчето. Сигурен беше. Огънят от земята. ТОЙ ПРИКРИВА СВЕТЛИНАТА СИ С ВОАЛ, АЛА СИЯЕ.
— Предупреждение ли е това? — попита той. Изненада стареца, защото не бе го прекъсвал никога през всичките години, откакто той му гледаше на И ДЗИН.
— Предупреждение ли, ШИ Бердичев? — ВУ се засмя. — Книгата на промените не предупреждава. Предназначението й е друго. И все пак, хексаграмата намеква за вреда… за увреждане.
Бердичев кимна и млъкна. Но знаеше какво беше това. Предупреждение. Знаците бяха твърде силни, за да ги пренебрегва. Значи пак трябваше да решава.
Разтвори пред себе си две таблици една до друга, после докосна бутона и повърхността на бюрото светна.
Нямаше никакво съмнение. Дори и без да поглежда в доклада на експерта, то веднага се виждаше. Приликите бяха поразяващи. Проследи огледално отразените символи на спиралната стълба на двете двойни спирали и кимна.
ЗНАЧИ ТИ НАИСТИНА СИ СИН НА ЕДМЪНД УАЙЪТ, КИМ УАРД. ЧУДЯ СЕ КАКВО ЛИ БИ НАПРАВИЛ ЕДМЪНД.
Засмя се тъжно — за първи път осъзна колко му липсваше мълчаливата сила на неговия мъртъв приятел, след това се облегна назад и разтърка очи.
Генотипното изследване и файлът „Аристотел“ — сами по себе си и двете бяха достатъчна причина Ким да бъде унищожен. Първото означаваше, че Ким е син на предателя Уайът. Второто нарушаваше специалния Декрет, който скриваше истинското минало на Чун Куо. И двете по закон заплашваха живота на Ким и превръщаха момчето в заплаха и за самия него. И затова — въпреки цената, въпреки огромната потенциална печалба, която можеше да извлече от него — бе решил да играе на сигурно и да унищожи момчето, а в същото време да изтрие следите и на всички, които бяха подготвили генотипното изследване. Но точно тогава бе дошъл ВУ.