— Тук вие нямате юрисдикция — каза офицерът; щом помощта пристигна, гласът му се поуспокои. — В каквито и отношения да сте с момчето, боя се, че нещата са извън вашия контрол.
Тай Чо му отговори веднага:
— Вие сте този, който не разбира! Ким Уард не е НРС, както вие го нарекохте! НРС! Абсурд! Той е един от най-бляскавите и важни научни умове в цялото Чун Куо! „Сим Фик“ са подписали договор за неговите услуги за ДЕСЕТ МИЛИОНА ЮАНА!
Последните три думи Тай изрече бавно и отчетливо, с максимално натъртване, и веднага забеляза ефекта на фантастичната сума върху тях.
— Десет милиона? — офицерът се изсмя замислено. После поклати глава. — О, не. Не ви вярвам, ШИ Тай. Просто продължавате да си бърборите — като онова за високопоставените чичовци…
Тай Чо поклати глава и отново заговори. Гласът му кънтеше твърдо и решително:
— Има и още едно нещо, което не разбирате. Не ми пука какво ще стане с мене. Но на вас ви пука. Това ме прави по-силен от вас. О, мислете ме, ако щете, за лъжец или за луд, но само си помислете: ако пренебрегнете предупреждението ми, без да го проверите, „Сим Фик“ директно ще ви осъдят за унищожаване на тяхна собственост без разрешение — разсмя се, изведнъж обзет от ужаса на този кошмар; повръщаше му се от това, че трябва да постъпва така. Не виждаха ли, че той е просто едно малко момченце — уплашено малко момченце, — което са нападнали зверски?
Офицерът все още се колебаеше.
— Има си определени процедури. Аз…
Тай Чо кресна — никога досега през живота си не беше използвал подобни думи:
— Заврете си ги отзад тези процедури! Веднага се свържете с директора Андерсен. Освен ако наистина искате да ви глобят с десет милиона юана!
Офицерът пребледня, след това се посъвещава с другаря си. Преглътна и се обърна към Тай Чо:
— Бихте ли изчакали половин час в килия, докато направим необходимите проверки?
Тай Чо се поклони.
— Разбира се. Тъкмо това искам от вас. Ето — той извади от джоба на робата си малък бележник, взе перодръжката от бюрото на офицера и написа телефонния номер на Андерсен в офиса и кода на малкото екранче.
— Ще ви включи едва след втория сигнал, тъй че задръжте. Това е тайна линия, нали разбирате.
Офицерът се поколеба, след това се поклони леко, донякъде убеден, че Тай Чо се е поуспокоил.
— Андерсен?
— Точно така. Може и да не е там в момента, но вие опитвайте пак. Помолих секретарката му да го извика веднага щом е възможно. Беше излязъл… по работа.
Един час по-късно Тай Чо и четирима войници водеха Ким обратно към Проекта. Ким беше тежко упоен и овързан в специална носилка. Трудно беше да се види какви точно наранявания бе получил — ако ги беше получил — в боя с другите момчета. По лицето му не се виждаше нищо. Но беше жив и нямаше да го „ликвидират“, както се бе изразило онова копеле от охраната.
Сега всичко зависеше от Андерсен.
Директорът Андерсен го посрещна на главния вход.
— Много съм ти задължен, Тай Чо — каза той и тупна възпитателя по гърба. Но Тай Чо се обърна гневно към него:
— Не го направих, за да отърва твоя гръб, Андерсен. Ти къде беше?
Андерсен преглътна, забелязвайки откритото неуважение.
— Аз… Аз… — запъна се той, после се поклони. — Съжалявам, Тай Чо. Знам, че не си го направил заради мене. Но въпреки това съм ти задължен. Ако има нещо…
Но Тай Чо просто го отмина отвратен — мислеше си за Нун и за онова, което бе позволил да се случи с Ким. За всичко това непряко бе виновен Андерсен. Предварително не беше проверил всичко както трябва. Ако на този свят имаше справедливост, Бердичев щеше да му откъсне главата.
Половин час по-късно той беше в офиса на Андерсен.
— КАКВО?!
Андерсен погледна пакета, който куриерът му бе донесъл преди десет минути, и повтори думите си:
— Семейството на момчето ни съди за нападение от страна на собственост на Проекта. Подали са иск за петнадесет милиона юана.
Тай Чо слисан се облегна назад.
Андерсен се засмя кисело.
— Ако така стоят нещата, Тай Чо, защо техният син е в критично състояние, а не Ким? Я виж какви телесни повреди! Ужасно! Повече от седемнадесет счупени кости, а лявото ухо — отхапано! Отхапано!!! Този дивак!
Тай Чо го изгледа ядно и се втренчи в двуизмерните снимки, които беше изпратил адвокатът на семейството. Богове! — помисли си той неволно, отвратен против волята си. Ким ли беше направил това? А пък той се страхуваше, че Матиас ще убие НЕГО!
Андерсен си мърмореше под носа:
— Майната му! Майната му на това гадно копеленце. Защо му е било да го напада? — той погледна Тай Чо. — Защо не си ми казал, че е способен на това?!