По-малкото момиче се засмя тихичко.
— Колко дълга коса имаш, Ли Юан. Каква хубава гъста коса. Не мога да я разреша! — тя се наведе напред, зарови лице в косата му и вдъхна аромата й. — Искам и аз да имам такава коса, мили Юан!
Той понечи да се обърне и да й каже нещо, но Перлено Сърце нежно извърна главата му обратно и зацъка с език. Последните две закопчалки винаги бяха най-мъчни за закопчаване.
Ли Юан се разсмя леко.
— И твоята коса е хубава, Сладка роза. А най-хубава е, когато е разпръсната в скута ми.
Сладка роза се изчерви и сведе очи, като си спомни какво бяха правили само преди часове. Перлено сърце дяволито го погледна в очите.
— Сигурно следващия път ще ни искаш и петте наведени?
Той се усмихна.
— Сигурно…
— И все пак — продължи тя и се намръщи, докато се опитваше да се оправи с последната закопчалка, — добре ще е да се поразкършиш малко.
Ли Юан се засмя радостно.
— Наистина ли смяташ така, Перлено сърце? След снощи?
Тя се отдръпна назад с въздишка — най-накрая бе закопчала яката; след това поклати глава с блеснали очи.
— Ех, вие, младите мъже. Мислите си, че сте истински ездачи, защото можете да карате по цяла нощ, а? Но за да си истински ездач, ти трябва много повече от това, да можеш да се задържаш на седлото!
Сладка роза мълчеше с наведена глава. Перлено сърце вдигна очи. Ли Юан се беше втренчил в нея с удивен поглед. Тя се замисли, после сведе глава и се изчерви — бе осъзнала как бе свързала двете неща. Ли Юан щеше да излиза да язди с Фей Йен, а пък тя разправяше…
Но Ли Юан просто се наведе напред, хвана лицето й в дланите си, целуна я по челото и притисна лицето й към скута си, като палаво кръстоса крака зад врата й.
Тя започна да се бори със смях, измъкна се и се дръпна на няколко крачки назад, вперила в него възхитен поглед. Сладка роза бе привършила и бе поставила шапка за езда върху стегнато сплетената му коса. Беше облечен изцяло в зелено — от шапката до ботушите: цяла дузина нежни нюанси на зеленото, ала всеки от тях беше свеж и ярък и напомняше за първите дни на пролетта, когато снегът тъкмо се беше стопил.
— Изглеждаш… — тя се засмя и запляска с ръце. — Изглеждаш като принц, Ли Юан!
Той също се засмя и се обърна да целуне Сладка роза за довиждане. След това изтича навън.
Двете прислужнички го изпратиха с поглед, после се захванаха да подреждат стаята. Перлено сърце свали калъфките от възглавниците и забеляза копринената кърпичка под едната от тях. Беше бледолилава, а в ъгъла със зелено беше извезан йероглифът на фамилията Йен.
Веднага позна на кого е, вдигна я към носа си и отново я остави на мястото й, без да казва нищо на Сладка роза.
— Тя е красива, не мислиш ли, Перлено сърце? Сладка роза се бе загледала през отворената врата — следеше прекосяващата градината фигурка на Ли Юан.
— Казват, че сред всичките Фамилии няма по-красива от Фей Йен. Но тя е ХУА ПАО, цвете-пантера. Макар и толкова красива, тя притежава страшен инат и желязна воля.
Сладка роза въздъхна и погледна по-голямата си сестра.
— А Ли Юан като че я обича като брат…
Перлено сърце се разсмя.
— Виждала ли си колко мек става погледът му само като я погледне? Хлътнал е до уши, горкичкият.
— А… — Сладка роза отново се огледа и взе да се суети из стаята, разтревожена от думите на Перлено сърце. Миг по-късно, докато събираше чаршафите, тя изведнъж се сепна и вдигна навлажнени очи.
— Тогава ми е жал за него, Перлено сърце. Нищо не може да излезе от това.
Перлено сърце мъдро кимна.
— Такъв е законът, Сладка роза. Мъж не може да се ожени за жената на брат си. И този закон е мъдър, МЕЙ МЕЙ — само си помисли какво щеше да стане, ако не беше така. Има мъже, които биха убили собствения си брат заради някоя абсолютна никаквица! Сладка роза сведе очи.
— И все пак — ние СМЕ сестри. И делим един мъж.
Перлено сърце се засмя и започна да вади нови копринени чаршафи от чекмеджето.
— Ли Юан е момче, а те не са толкова сложни като мъжете. Но, във всеки случай нашето е съвсем различно! Ние само му помагаме и го учим. Трябва да мислим не за себе си, а за бъдещия Танг!
Сладка роза се вгледа в сестра си и забеляза как уж се съсредоточаваше в работата си, сякаш не я беше грижа. Но бе доловила скритата горчивина в гласа й и виждаше леката следа от съжаление в ъгълчетата на устата и очите й и разбра, че каквото и да разправяше тя, и тя беше малко влюбена в младия принц.
— Какво четеш?
Фей Йен леко извърна лице към него, после се усмихна и остави книгата на дървената поставка пред нея.