От унищожаването на Япония Цао Чун извлича много поуки, защото само в един-единствен случай по-нататък той използва подобни методи. Оттук насетне той се стреми, по собствените му думи, „не да унищожава, а да изключва“, макар и неговото определение за „изключване“ често да прави думата синоним на „унищожение“. След като построява великия Град — огромните машини бавно разширяват границите му около Пекин и строят секциите за живеене, — той го заселва, като внимателно подбира кой да живее зад стените му. Критериите му, както и методите му, са не само груби, но и идиосинкратични и отразяват не само желанието му да създаде Град, свободен от онези човешки слабости, провалили всички предишни социални експерименти, но и дълбоката му омраза към чернокожите и аборигенските раси.
Щом забеляза изненадата на Ли Юан, Су Лу Шан кимна твърдо.
— Да, Ли Юан, някога е имало цели чернокожи народи. Хора, не по-различни от нас или от ХУН МАО. Цели милиарди.
Той сведе очи и продължи:
— Е, Градът се разраства, а неговите служители обикалят, разпитват и търсят сред ХУН МАО лица, свободни от физически недостатъци, политически несъгласия, религиозен фанатизъм и интелектуална гордост. А когато се сблъсква с организирана опозиция, той използва помощта на групировки, симпатизиращи на неговите цели. В Южна Африка и в Северна Америка, в Европа и в Руската народна демокрация възникват силни народни движения сред ХУН МАО, които поддържат Цао Чун и приветстват стабилността, която им предлага той след десетилетия на жестоки страдания. Мнозина от тях с готовност участват в неговия кръстоносен поход на нетолерантността — в неговата „Политика на пречистването“. Особено в т.нар. „цивилизован“ Запад Цао Чун често открива, че работата му вече е свършена много преди да пристигнат неговите чиновници.
Единствено Средният изток се оказва проблематичен. Срещу ХАН избухва велик джихад; мюсюлманите и евреите отхвърлят хилядолетната вражда и се обединяват срещу общата заплаха. Цао Чун им отговаря грубо, както преди отговаря на Япония. Средният изток и големи части от Индийския субконтинент бързо се превръщат в пустинята, която представляват и до днес. Но политиката на Цао Чун се проявява в най-оголения си вид в Африка. Там коренното население, подгонено от разрастващия се Град като пустинно стадо, измира от глад и изтощение, безмилостно преследвано от бруталната армия на ХАН.
Идеалът на Цао Чун е бил, както той сам си е вярвал, висок. Той е преследвал унищожаването на самите корени на човешкото неподчинение и удовлетворяването на всички материални нужди. И все пак с оглед на човешкото страдание неговото усмиряване на света е безпрецедентно. Това е бил един гротесково изкривен идеал, а като пряк резултат от неговата политика измират повече от три милиарда души.
Су Лу Шан отново погледна младия принц в очите — неговите собствени очи бяха изпълнени със странно примирение.
— Цао Чун убива стария свят. Той го погребва дълбоко под своя Град-ледник. Ала неговата бруталност и тирания идват твърде много дори за онези, които му помагат да осъществи плана си. През 2087 година неговият Съвет на седмината министри въстава срещу него, като използва северноевропейски наемници, сваля го от трона и установява ново управление. Те си поделят света — Чун Куо — и всеки приема титлата Танг. Останалото го знаете. Останалото от този момент нататък е истина.
В последвалата тишина Ли Юан седеше като вцепенен, вперил сляп поглед във въздуха пред себе си. Сякаш виждаше суровите лица на баща си и на неговия канцлер и сега ги разбираше. Знаеха какво му предстои. Знаеха как щеше да се почувства.
Той потръпна и погледна вкопчените ръце в скута си — изглеждаха му толкова далечни. На милион ЛИ от тъмната му, мислеща сърцевина. Да. Но какво чувстваше?
Празнота. Някаква вцепененост в самата си сърцевина. Почти пълна липса на чувства. Чувстваше се кух, крайниците му — крехки като най-фин порцелан. Извърна отново лице към Су Лу Шан и дори и най-лекото движение на вратните му мускули изведнъж му се стори фалшиво, НЕИСТИНСКО. Той потръпна и се съсредоточи върху човека, който мълчеше в очакване.
— Брат ми знаеше ли това?
Су Лу Шан поклати глава. Сякаш го бе казал с думи.
— Разбирам — Ли Юан сведе поглед. — Тогава защо баща ми е решил аз да го науча още сега? Защо аз на моята възраст да знам онова, което Хан Чин не е знаел?
Су Лу Шан не му отговори и Ли Юан отново вдигна очи. Намръщи се. Онзи сякаш беше в някакъв транс.
— Су Лу Шан?
Човекът прикова поглед в него, ала нищо не каза.
— Свърши ли?
Тъжната усмивка на Су Лу Шан беше необикновена — сякаш всичко, което беше той, което знаеше той, бе събрано в тази лека иронична усмивка.