Известно време Чен се опитваше да се изправи на крака, след това падна назад. Обля го вълна от черен мрак.
Когато отново дойде в съзнание, сякаш беше изминал само миг. Но коридорът бе почти прочистен от газа, а отстрани прилежно бяха наредени пет трупа. Трима души седяха овързани и със запушени усти в единия ъгъл. Вратата горе отново беше заключена, а един сержант пазеше стълбището.
ПАВЕЛ! Той прошепна името; мъчителна болка прониза сърцето му.
Изпълзя към мястото, където бяха положени труповете, и веднага го видя.
Чен издърпа трупа на младежа, прегърна го и започна нежно да го люлее. Беше още топъл.
— Ти, тъпо копеле! — простена той. — Горкото ми тъпо копеле! — потръпна, изправи се и погледна към Одън, който стоеше, втренчил очи в него. Бузите на Чен бяха мокри от сълзи, но нямаше значение. Все едно, че бе изгубил син или брат. Усети, че го облива черен гняв.
— Какво чакате? Ти му каза какво ще стане! Ако правят номера — всичките са трупове! Ти така каза!
Одън погледна към стълбището, после — отново към Чен.
— Предложих на нашия приятел Пескова нова сделка. Той я обмисля в момента.
Чен отново потръпна и сведе очи. Лицето на Павел беше грозно, чертите му се бяха изкривили в последна болезнена гримаса. Дори и в смъртта му бяха отказали покоя, който намираха в нея повечето хора. ПРОКЛЕТ ДА СИ, ПАВЕЛ! — помисли си той, разкъсван от гледката. — ТРЯБВАШЕ ДА Е ПРОСТО ЗАДАНИЕ. НАЙ-ОБИКНОВЕНО ЗАДАНИЕ ЗА ИНФИЛТРАЦИЯ.
Обърна се рязко. Вратата горе лекичко се бе отворила. Миг по-късно нещо изтрополи по стълбите. Чен погледна. В краката на сержанта лежаха две оръжия — пушка и нож.
— Добре — извика отгоре Пескова. — Ще направя каквото казвате.
Чен се извърна и преглътна сухо. Стомахът му се беше свил на твърд студен възел. Сделка. Щяха да си сключат сделка с това копеле. Леко и внимателно пусна Павел долу, след това се обърна и погледна Одън. Одън се бе извърнал. Вече го беше забравил.
— Добре — казваше Одън. — Качвам се. Отвори широко вратата, после иди в дъното на стаята и стой там с вдигнати ръце. При най-малкото движение откривам огън. Разбра ли?
— Разбрах, лейтенант.
Чен вкопчи ръце една в друга, за да ги накара да спрат да треперят, след това се изправи на крака. Усилието го накара да се превие и да се закашля. За миг главата му се размъти и той едва не падна, но после пред очите му се проясни. Надигна се хриптейки и се огледа.
Одън вече бе изкачил стълбите наполовина — изкачваше се бавно, предпазливо, вземайки по едно стъпало за няколко секунди; пушката му сновеше наляво и надясно. Най-накрая се изкачи и застана в рамката на вратата. Без да се обръща, извика горе сержанта си.
Чен стоеше там, дишайки бавно и дълбоко. Силата му се възстановяваше. Преглътна болезнено и се огледа. Къде…? След това го видя. Беше там, до стената, където го бяха повалили. Пистолетът му.
Отиде и го вдигна, после се извърна и последва двама от хората на Одън нагоре по стълбите.
Пескова стоеше, отпуснал ръце на тила си, в дъното на стаята. Гледаше към Одън, нахално вирнал брадичка; очите му се усмихваха жестоко, почти тържествуващо — знаеше, че е в безопасност.
Чен потръпна и отмести поглед — от тази гледка му се повръщаше, той едва се владееше. Искаше му се да размаже това нахално лице. Да изтрие усмивката от тези студени, подигравателни очи. Но не Пескова искаше той. Искаше Де Вор.
Вдигна глава и се принуди отново да го погледне. Да. В това по-низше същество той виждаше бледа сянка на онзи. Същото безразличие в погледа. Нещо като отсъствие. Това не се отпечатваше върху ретината, но си беше там. Също като господаря си и Пескова не изпитваше към себеподобните си нищо друго освен презрение. Всичките му действия се диктуваха от студена, абсолютна липса на внимание към съществуването им поотделно. Те бяха просто предмети, с които се забавляваше. ПРЕДМЕТИ…
Чен отново сведе очи — така трепереше, че трябва непрекъснато да свива юмруци, за да се овладее.
КАКВА СИЛА ИМАШЕ ТОЗИ ДЕ ВОР! КАКВА УЖАСНА СИЛА — ДА ОФОРМИ ТОЛКОВА МНОГО ХОРА ПО СВОЯ МРАЧЕН ОБРАЗ И ПОДОБИЕ!
— Куан Йин! Виж това!
Сержантът обикаляше из стаята и я претърсваше. В далечния ъгъл се бе натъкнал на нещо голямо, покрито с чаршаф. Сега се обърна с лице към тях — беше пребледнял като мъртвец.
— Наблюдавай го внимателно! — нареди Одън на мъжа до себе си, после се приближи до сержанта. Чен го последва.
Не беше сигурен какво точно очакваше, но не и това. Мъжът бе проснат гол върху седлото, ръцете и краката му бяха здраво вързани за стремената. Тъмни петна съсирена кръв покриваха краката, ръцете и долната част на гърба му. Беше разцепен от корема до ануса.