Когато тя отново се обърна към него, й махна да се приближи. После я накара да коленичи, разтвори халата си отпред и дръпна главата й към разголения си скут.
— Хайде, момиче. Погрижи се за мен.
Тримата мъже в хеликоптера носеха маски и мълчаха, но дори и така Као Джиян разпозна, че са ХУН МАО — бели — по киселата, млечна миризма на потта им. Изненада се. Собствените му предположения го водеха в съвсем различна посока. Но веднага щом хеликоптерът се приземи на покрива на Града, той добави тази нова подробност към онова, което вече знаеше.
Вратата изсъска и се отвори. Той бързо се промъкна навън, следван от Чен. Куполът на Имперския солариум бе точно пред тях, на разстояние не повече от една ЛИ — 500 метра: огромно полукълбо-пришка, осветено отвътре. Половин ЛИ по-нататък бе шахтата за поддръжка. Двамата убийци побягнаха редом в мълчание — знаеха, че ако другите не са си свършили работата както трябва, все едно че са мъртви.
Но всичко щеше да е наред. Джиян го усещаше. С всяка крачка ставаше все по-сигурен. Започваше да вижда връзките между отделните събития, дори започваше да гадае имената и мотивите.
Имаше хора, които плащаха добре, за да знаят подобни неща. И може би биха дали амнистия на тези, които са просто оръдия в ръцете на други хора.
Щом наближиха купола, Джиян забави ход и се огледа. Сега луната бе много ниско, точно отдясно над тях. Осветени от нея изглеждаше, че сякаш тичат по повърхността на гигантски ледник.
— Завий наляво — прошепна той на Чен. Но нямаше нужда. Чен вече заобикаляше купола на път към шахтата. Негова работа беше да я варди, докато Джиян си върши работата.
Джиян спря и погледна дракона на китката си. Времето сега решаваше всичко. Имаше четири минути, за да се изкатери по външната стена, после — по три минути на парче, за да постави и заложи и четирите заряда. Оставаха девет минути, за да се вмъкне в шахтата и да избяга. Ако всичко потръгнеше добре, щеше да е лесно.
АКО ВСИЧКО ПОТРЪГНЕШЕ ДОБРЕ. Джиян пое дълбоко въздух и се стегна.
Коленичи и бръкна зад себе си. Лекият товар бе закрепен на гърба му с четири щипки. Пръстите му внимателно освободиха щипките и откопчаха увития в плат пакет. Внимателно го постави в скута си и с предпазливи, добре тренирани движения разгъна тънките гънки на плата.
Четирите обръча, големи колкото чинии, бяха свързани здраво с жица, дебела колкото косъм. На цвят бяха матово бронзови, без никакви следи освен на едно място — сякаш дебелите колкото пръст корди се съединяваха една с друга като змии, поглъщащи опашките си. Бързо и внимателно той развърза възлите и раздели обръчите на две купчини върху бедрата си. Бяха топли на пипане, сякаш бяха живи. С леко трепване надяна двата на лявата си ръка и внимателно ги нагласи на рамото си. После направи същото и с другите два — на дясното рамо.
Пое дълбоко дъх и отново се изправи. Чен не се виждаше — беше зад купола. Джиян бързо притича към основата на постройката, подпря се на стената и успокои дишането си. Извади котките от левия джоб на гърдите си и ги отвори с щракане. Раздели ги и ги закопча за ръцете си, възхитен от острите им като бръснач ръбове. После се заизкачва.
Лу Кан, син на Лу Чун-И и Министър на Декрета, се облегна назад в креслото и огледа поред наобиколилите го в кръг мъже. Гънките на неговото розово ПАУ висяха свободно край тялото му, а плътта му с цвят на маслина блестеше влажно на силната светлина. Лицето му бе силно, ала някак си грозно; очите му бяха твърде големи, носът му — твърде широк, ушите му — твърде увиснали. И все пак, когато се усмихнеше, лицата на дузината мъже, насядали около него, връщаха усмивката му като огледало. Точно сега обаче всички те мълчаливо се взираха в него — съзнаваха, че господарят им е ядосан.
— Говорите за настаняване, Шу Шан, но в Декрета всичко това е съвсем ясно. Ние не сме тук да тълкуваме, а да го прилагаме. Правим каквото ни се нареди, нали така?
Вляво от Лу Кан Шу Шан сведе раболепно глава. За миг задържа поглед върху него, изгаряйки от срам. Министър Лу подсмръкна и отново заговори:
— Същия този следобед при мен дойдоха двама бизнесмени — Леман и Бердичев. По време на аудиенцията си говорихме за какво ли не, но накрая те ми представиха нещо, което нарекоха „ултиматум“ — Лу Кан огледа строго обкръжилите го Младши министри. — Казаха, че определени групировки вече губели търпение. ХСИЕН ШЕН Леман дори има нахалството да твърди, че сме ги подлагали на ненужно протакане. Каза, че нашите чиновници се престаравали при прилагане на нормите на Декрета.