— Значи пат — каза Соренсън.
— Не. Аз срещам трудност с побеждаването на вашата воля. Но е лесно да ви убия.
Мъжете се размърдаха неспокойно. Дрейк, който работеше по предавателя не вдигна глава.
— Предпочитам да не ви убивам — продължи Кедак. — Но мисията „Кедак“ е от първостепенно значение. Ако вие не се присъедините, тя ще бъде поставена в опасност. И ще бъде сериозно компрометирана, ако вие напуснете острова. Така че трябва или да се присъедините, или да бъдете убити.
— Аз не го виждам по този начин — каза Соренсън. — Ако ни убиеш, предполагайки, че наистина би могъл, то никога няма да напуснеш този остров. Икинс не може да управлява кеча.
— Няма да се наложи да използваме кеча — отвърна Кедак. — След шест месеца шхуната ще дойде. Икинс и аз ще тръгнем с нея. А вие ще трябва да сте загинали дотогава.
— Ти блъфираш — каза Соренсън. — Какво те кара да мислиш, че можеш да ни убиеш? Днес не се справи много добре. — Той привлече със жест вниманието на Дрейк и му посочи предавателя. Дрейк вдигна рамене и продължи да работи.
— Не съм се и опитвал — отвърна Кедак. — Подходящото време е през нощта. Ще го направя тази нощ, преди да успеете да измислите по-добра система за защита. Трябва да се присъедините към мен тази нощ. Иначе ще убия един от вас.
— Един от нас ли?
— Да. Ще убивам по един на всеки час. По този начин може би останалите живи ще променят мнението си по отношение на присъединяването. Но ако не го направят, до сутринта всички вие ще бъдете мъртви.
Дрейк се наведе напред и зашепна на Соренсън.
— Баламосай го. Говори с него още десетина минути. Мисля, че открих повредата.
Соренсън заговори отново.
— Бихме искали да знаем малко повече за Сътрудничеството „Кедак“.
— Най-добре ще го разберете, когато се присъедините.
— Но предпочитаме първо да имаме повече информация.
— Това е едно неописуемо състояние — заговори с готовност Кедак с убедителен, искрен глас. — Можете ли да си представите себе си като себе си, допълнен с цяла гама напълно нови усещания? Така например вие ще възприемате света чрез сетивата на куче, което следва мириса на следата в гората, което за него, а и за вас, е нещо толкова ясно и видимо като нарисувана с боя линия. Един рак усеща нещата по напълно различен начин. От него вие ще получите усещането за живота на границата между водата и сушата. Течението на неговото време е много бавно, за разлика от това на райската птица, чиято гледна точка е пространствена, бърза и целенасочена. А има и много други, под земята и водата, които имат собствен поглед върху реалността. Аз открих, че всъщност те не са много по-различни от животните, които някога обитаваха Марс.
— А какво се случи на Марс? — попита Соренсън.
— Там животът умря — тъжно отговори Кедак. — Умряха всички, с изключение на Кедак. Случи се преди много време. Векове наред на планетата цареше мир и благоденствие. Всичко и всички бяха част от Обединението Кедак. Но доминиращата раса бе поначало слаба. Раждаемостта й спадна. Започнаха да се случват катаклизми. И накрая остана само Кедак. Всичко живо изчезна.
— Звучи страхотно — иронично произнесе Соренсън.
— Беше по вина на расата — изрази протеста си Кедак. — С по-добър материал, какъвто сте вие на тази планета, желанието за живот няма да изчезне. Мирът и благоденствието ще продължат безкрайно.
— Не вярвам. Онова, което се е случило на Марс, ще се случи и на Земята, ако ти победиш. С течение на времето на робите просто започва да не им пука дали ще продължат да живеят.
— Но вие няма да сте роби. Вие ще бъдете функционална част от Обединението Кедак.
— Което ще се ръководи от теб — възрази Соренсън. — Както и да го гледаш, то си е все същото.
— Ти не знаеш за какво става дума — настоя Кедак. — Но вече говорихме достатъчно. Аз съм готов да убия един от вас през следващите пет минути. Ще се присъедините ли към мен или не?
Соренсън погледна Дрейк. Дрейк включи предавателя.
Докато апаратът загряваше, по ламаринения покрив закапаха първите едри капки дъжд. Дрейк взе микрофона и почука по него. Откъм говорителя се чу звук.
— Работи — каза той.
В този момент нещо се блъсна в покрития с мрежа прозорец. Мрежата се огъна. В нея се беше хванал един прилеп и гледаше към тях с червеникавите си очи.
— Поставете няколко дъски върху мрежата на прозореца — извика Соренсън.
Докато го казваше, в мрежата се блъсна втори прилеп, проби я и падна върху пода. Мъжете го стъпкаха, но през отвора влетяха още четири прилепа. Дрейк започна да размахва ръце, но не можеше да ги отстрани от предавателя. Те налитаха към очите му и той бе принуден да отстъпи. Без да гледа и удряйки напосоки, улучи един от прилепите и той падна на пода със счупено крило. Но другите достигнаха предавателя.