— Да, но няма да останеш. Тук вече няма нищо, което да те задържа. Сеньор Сантяго е женен.
— И аз съм омъжена. Имам семейство, при което трябва да се върна, съпруг, когото обожавам.
— Но сърцето ти е тук, при нас. Познавам те. Не забравяй, че аз те отгледах.
— Каква е Клаудия? — попита София — не можа да сдържи любопитството си.
— Не обичам да говоря лошо за хората, най-малко за някой от семейство Соланас. Но на теб ще кажа истината. Тя не е Соланас. Не вярвам, че той я обича. Мисля, че винаги е обичал само една жена. След като ти замина, той обикаляше като привидение. След онази ужасна история със сеньор Фернандо сеньор Сантяго взе да кани сеньора Клаудия в „Санта Каталина“ и отново се усмихваше. После се ожени за нея. Мисля си, че ако тя не беше идвала, той щеше да се откаже. И мисля, че не я обича. Наблюдавам… и виждам разни неща. Разбира се, не е моя работа. Той я уважава; майка е на децата му. Но не му е на сърцето.
София я слушаше и изпитваше все по-силно желание да го избави от тъгата му.
Рафаел и жена му Хасмина дойдоха за вечеря. София им беше благодарна за компанията, Хасмина беше сърдечна, с чудесно чувство за хумор. Беше донесла двумесечната си дъщеря и дискретно я кърмеше. София забеляза, че майка ѝ не одобрява, обаче се опитва да прикрие недоволството си.
— Рафа не иска повече деца, казва, че пет са достатъчни. Аз съм от семейство с тринайсет деца, представяш ли си!
— Любов моя, тринайсет ще ни дойдат малко множко — с усмивка отбеляза Рафа.
— Е, няма причини да спираме. Когато са толкова мънички, се влюбвам в тях. Като поотраснат, вече не изпитват необходимост да са с родителите си.
— Не съм съгласен — намеси се Пако и докосна ръката на София. — Ако като родител създадеш любещ дом, децата ти винаги ще се връщат в него.
— Имаш деца, нали, София? — попита Хасмина.
— Да, две дъщери.
— Колко жалко, че не ги доведе. Клара и Елена щяха да поупражнят английския си с тях.
— Трябва да се упражняват повече с мен, Хасмина — обади се Анна.
— Знаеш ги децата, не можеш да ги накараш насила, ако са се заинатили.
София беше наясно, че това е спор, който майка ѝ няма да спечели, и се възхити на деликатния начин, по който Хасмина се оправяше с нея. Соледад използваше всяка възможност да излезе на терасата. След малко София вече не можеше да сдържа смеха си. Очевидно Соледад любопитстваше как вървят нещата с родителите ѝ. По-късно щеше да обсъди техните реакции с другите прислужнички в ранчото.
В единайсет часа Хасмина се запъти към къщи, понесла дъщеря си. Пако и Рафаел разговаряха сред облаците мушици и нощни пеперуди, които кръжаха около фенерите. Анна отиде да си легне, заявявайки, че е вече на години, когато Пако я помоли да остане. София се зарадва — не знаеше за какво да говори с нея. Прекалено много ѝ беше обидена, за да говори за миналото, и не искаше да я приобщава към настоящето. Щом Анна се прибра в къщата, тя внезапно се почувства по-добре и се включи в разговора на баща си и брат си както едно време.
На следващия ден София се събуди рано заради часовата разлика. Беше спала така спокойно и дълбоко, че дори мислите за Санти не нарушиха съня ѝ. И слава богу. Беше изтощена не само от полета, но и от емоции. Промъкна се на пръсти в кухнята и си спомни как изваждаше нещо за хапване от хладилника и хукваше да тренира поло с Хосе.
Взе си ябълка и топна пръст в купата с карамел. Изсипа пълна лъжица върху ябълката и излезе на терасата. Загледа се в утринната мъгла, която се стелеше над равнините, и изведнъж закопня да яхне кон и да препусне, накъдето ѝ видят очите. Запъти се към конюшните, където преди години Хосе беше пълновластен господар.
Пабло я поздрави и се усмихна:
— Да пояздиш ли искаш, сеньора София? — попита.
— Да.
— Хавиер! — извика той и някакъв по-млад мъж излезе тичешком от конюшнята. — Кон за сеньора София. — Когато Хавиер посочи една черна кобила, Пабло извика: — Не Ацтека, Хавиер, доведи Невинна! За сеньора София винаги най-доброто. Невинна е тъкмо за нея — добави и отново се усмихна.
Хавиер доведе червеникавокафяв кон и София погали кадифената му муцуна, докато мъжът го оседлаваше. Тя му благодари, възседна коня и препусна в лек галоп към полето. Беше ѝ хубаво. Отново се чувстваше жива. Напрежението, което се бе насъбрало в гърдите ѝ, постепенно изчезна. Погледна към къщата на Чикита и си представи Санти, заспал до жена си. По-късно той ѝ каза, че е стоял до прозореца и я е наблюдавал, като се е питал как ще преживее деня. С нейното пристигане всичко се бе променило.