— Изневерил си ѝ, така ли? — прекъсна го и той внезапно се приведе — навярно изпита облекчение, задето не му се наложи сам да го изрече.
— Да — гузно отговори баща ѝ и по тона му пролича, че още се разкайва. „Боже мой, нима това е някаква лоша семейна традиция? — помисли си София. — Нима и аз вървя по неговия път?“
— Влюбих се в майка ти — продължи Пако — защото не познавах друга като нея. Беше свежа, безгрижна, така естествена, че е трудно да се опише. След като я доведох в Аржентина, всичко се промени. Анна се превърна в друг човек. Упорствах, не я пренебрегвах, но тя ставаше все по-хладна и резервирана. Потърсих утеха в прегръдките на друга жена. Майка ти така и не се съвзе след моята изневяра.
И двамата се умълчаха, потънали в тъжни размисли. Чак сега София разбра защо родителите ѝ са били така жестоки с нея, когато е престъпила границите на позволеното. Наказвайки нея, майка ѝ е наказвала баща ѝ заради любовта му към друга жена. Горкият Пако е изпитвал твърде силно чувство за вина, за да ѝ се противопостави.
— Как е могла да обвинява детето си, само защото е било родено в тежък период от живота ѝ? — възкликна София. — Не мога да повярвам, че ме е мразела, понеже съм ѝ напомняла за твоята изневяра.
— Никога не те е мразила, София. Никога. Но ѝ беше трудно да се сближи с теб. Опитваше се. Ревнуваше, защото те обичах безусловно, както и дядо ти ОʼДуайър. Навярно си беше внушила, че си ѝ отнела двамата най-скъпи мъже в живота ѝ.
— Двамата най-скъпи мъже в живота на мама винаги са били Рафа и Аугустин — намръщи се тя. — Не вярвам, че се е опитвала да се сближи с мен.
— Много съжалява за миналото.
— Наистина ли?
— Копнееше да се върнеш.
— Бях дете, когато ме прогонихте. Бях отчаяна. Не исках да се отказвам от вас, но всички вие се отказахте от мен. Чувствах се много виновна, че съм се забъркала в такава каша. Вие бяхте безкрайно разочаровани. Мислех си, че ще е по-безболезнено за вас, ако никога повече не ме видите.
— Съжалявам, скъпа. Няма как да върнем времето назад. Ако можех, уверявам те, че бил дал мило и драго това да се случи. Уви, трябва да живеем с грешките си, София. Само че не ми е лесно.
— И на мен — промълви тя.
— Да те оставя ли у Чикита? Тъкмо ще се видиш с Мария — попита той и обърна конете.
Като спряха пред къщата на Чикита, София го погледна. Изненада се, когато за първи път, откакто беше пристигнала, видя в очите му добре познатите ѝ закачливи пламъчета и почувства как се завръща онази близост помежду им, за която не бяха необходими думи. Едва сдържа сълзите си, а когато той докосна ръката ѝ, пак стана неговото момиченце. Приведе се към него и го прегърна, неспособна да сдържи чувствата си. А той я притисна до себе си както едно време.
Четирийсет и трета глава
София проследи с поглед Пако, който обърна кабриолета и потегли обратно към горичката. Като малка не се съмняваше, че родителите ѝ са свързани чрез нещо по-важно от тях самите. Всички деца вярват, че родителите им живеят само заради тях, и макар отношенията с майка ѝ да бяха обтегнати, не беше предполагала, че бракът на една семейна двойка може да е изпълнен с трудности и подводни скали. Всъщност не беше мислила за другиго, освен за себе си; беше твърде заета да се ожалва.
Горещината беше нетърпима, обедното слънце грееше безмилостно и тя присви очи. Беше и много влажно, цялата лепнеше. Щеше да е чудесно да вземе душ или да поплува в басейна.
Влезе в къщата. Тишината и хладината ѝ подействаха успокояващо, след секунди очите ѝ се приспособиха към полумрака. Откъм края на коридора долитаха приглушени гласове. Тя тръгна към стаята на Мария, но някой хвана ръката ѝ, докато минаваше край една открехната врата и я дръпна в стаята. София се сепна, но преди да изкрещи, Санти впи устни в нейните. Въпреки абсурдната ситуация, изведнъж я напуши смях, ала горещите, чувствени устни на любимия ѝ заглушиха смеха ѝ.
— Обеща да дойдеш рано, къде беше? — прошепна той след малко.
— Татко ме заведе на разходка с кабриолета… Ох, гъделичкаш ме — промълви, когато Санти я целуна по шията.
— Чаках те цяла сутрин! Знаеш как да подлудиш някого.
— Санти, не беше нарочно. Татко искаше да останем насаме. Радвам се, че отидох.
Той пъхна ръце под роклята ѝ и плъзна длани по тялото ѝ. Докосването му мигом възпламени страстта ѝ.
— Значи е минало добре? — прошепна ѝ.