— Отново сме близки, Санти. Той не беше многословен, но се разбираме както преди.
Той запретна роклята до кръста ѝ и я притисна до хладната стена:
— Искам те, Чофи. Сега, на мига!
— Не бива. Не и под един покрив с Мария — опита се да възрази тя, но желанието му сякаш се подсилваше от опасността някой да ги открие.
Пръстите му проследиха очертанията на тялото ѝ, докоснаха най-тайните ѝ местенца, докато тя не загуби и дар слово, и сили да го отблъсне. Задръжките ѝ паднаха, стана безразсъдна; вече не я беше грижа дали ще ги заловят, защото сексуалната наслада бе прогонила всички други усещания. Благодарение на Санти отново се чувстваше млада, жизнена, самоуверена, отново беше момичето, което се беше опитала да забрави, също като миналото. Ласките му я подлудяваха, безсрамните му пръсти, докосващи най-съкровените ѝ кътчета, я възбуждаха до лудост. А Санти искаше да вдъхва мириса ѝ, да усеща вкуса ѝ, да ѝ се наслаждава — в похотта му имаше нещо почти животинско. Докато я обладаваше, светът извън малката стая престана да съществува.
— Не мога да отида в този вид при Мария — прошепна тя накрая.
— Шшшт. — Той запуши с длан устата ѝ и двамата затаиха дъх: някой се приближаваше по коридора. София изтръпна. Вече виждаше ужасеното лице на Клаудия, разочарованието в погледа на баща си, представяше си как отново ще бъде прогонена позорно. Сърцето ѝ биеше до пръсване, струваше ѝ се, че ударите му ехтят из цялата къща. Обаче, който и да беше отвън, мина покрай вратата и стъпките заглъхнаха по коридора.
София се притисна към Санти. Той си пое дълбоко въздух и я целуна по челото:
— Извадихме късмет.
— Господи, какво правим?
— Онова, което очевидно не бива да правим. Да изчезваме оттук.
— Но аз дойдох да видя Мария, знаеш.
— Ами, добре, вместо нея, видя мен — усмихна се той и добави: — Да знаеш само на какво приличаш! Не можеш да се появиш в този вид.
— Къде да отидем? Все някой ще ни види.
Санти се позамисли, после каза:
— Отиди в банята, наплискай си лицето и се среши. Изглеждаш адски секси, като си така поруменяла и разчорлена, обаче Мария веднага ще се досети какво е станало. Ще се видим при нея.
— Добре.
— Изчакай да проверя дали е безопасно да излезем — прошепна той, но не помръдна. Обгърна с длани лицето ѝ и пак я целуна. После хвана ръката ѝ и я сложи отпред на панталона си. — Готов съм да започна отново.
Тя тихо се засмя.
— Глупчо, и ти не можеш да се появиш в този вид, обречени сме да останем тук.
Ситуацията беше абсурдна и двамата прихнаха. Имаше опасност да ги открият и всичко да отиде по дяволите, но се смееха като ученици. Най-накрая той пристъпи до вратата, открехна я и надникна навън.
— Хайде! — прошепна. На пръсти се прокраднаха по коридора. София се вмъкна в банята, той продължи към стаята на сестра си.
София се облегна на вратата да се съвземе. Още чувстваше ласките му, още бе възбудена. Зърна отражението си в огледалото и разбра какво имаше предвид Санти. Лицето ѝ беше пламнало, очите ѝ искряха. Приличаше на паднала жена. Странно, но това превъплъщение не я накара да изпита вина, дори ѝ беше приятно. Изми си лицето и оправи косата си.
Очите на Мария светнаха, като я видя. Изведнъж София се почувства гузна, че си е позволила да се люби с брата на умиращата си братовчедка, и то на метри от нея.
Санти се беше настанил на едно кресло и отпиваше от чаша с вино; по изражението му не личеше да изпитва вина. Едуардо седеше на леглото на Мария. Клаудия я нямаше.
София поздрави Санти, като че ли не бяха се виждали от предишния ден. Когато се наведе да го целуне, той стисна два пъти ръката ѝ — техният таен сигнал от едно време. И тя стисна неговата.
Едуардо се беше състарил и въпреки че се усмихваше, погледът му издаваше отчаянието му. Сърцето ѝ се сви, отново я жегна чувството за вина. Как можа да се отдаде на удоволствие със Санти в този дом, изпълнен с печал?
Мария беше отпаднала, но щастлива. Поведоха разговор, избягвайки темата за страшната болест. Напук на всичко близките ѝ се надяваха, че състоянието ѝ ще се подобри, предпочитаха да си затварят очите за жестоката истина. Стана дума, че децата трябва да се върнат в Буенос Айрес, защото училищната година започваше. На Мария не ѝ се искаше да се раздели с тях, но в техен интерес бе животът им да се върне в нормалното си русло. Щяха да заминат с Клаудия и нейните деца. София улови погледа на Санти, когато се спомена името на съпругата му, и почувства, че и той като нея изгаря от нетърпение да останат сами.