Заплахата явно подейства и Аугустин някак изигра втората чака, но отборът на „Санта Каталина“ още изоставаше с два гола.
Всички от „Санта Каталина“ и „Ла Пас“ бяха дошли да гледат мача. Обикновено седяха заедно, но днешното състезание беше толкова важно, че се бяха разделили на два лагера и се гледаха враждебно. Младежите и от двете групи гледаха мача, но и хвърляха погледи към младите госпожици. Девойките от „Ла Пас“ с къси бели полички седяха на предните капаци на джиповете, говореха си за мода и за мъже, но очите им, скрити зад тъмните очила, похотливо се стрелкаха към младежите от „Санта Каталина“. Момичетата от „Санта Каталина“ — Сабрина, Мартина, Пия, Летисия и Ванеса — не откъсваха погледи от красивия Роберто, който яздеше като рицар, яхнал боен кон, и светлорусата му коса падаше на челото му всеки път, когато се наведеше да удари топката. София и Мария седяха встрани с Чикита и малкия Панчито и вниманието им беше приковано в случващото се на игрището.
— Не бива да загубят! — възкликна София, наблюдавайки как Санти препусна в галоп към вратата и подаде топката на Аугустин, който пропусна да отбележи. — Смотаният ми брат пак се издъни!
— Не се тревожи, София. Чувствам вятъра на промяната — подхвърли Мария.
— Дано си права. Ако Аугустин продължи да играе така, загубата ни е в кърпа вързана. — Тя намигна на братовчедка си.
Въпреки че Санти и Фернандо отбелязаха по един гол, „Санта Каталина“ изоставаше с два гола. Съперниците им вече бяха сигурни в победата. Ненадейно Аугустин подхвана топката, загалопира напред и я вкара във вратата.
— Боже! — възторжено извика София. — Аугустин отбеляза!
Поддръжниците на „Санта Каталина“ въодушевено заръкопляскаха. Само че конят на Аугустин продължи победоносно да галопира, после внезапно спря и хвърли ездача на земята. Аугустин изпъшка и остана да лежи неподвижно. Мигел и Пако се втурнаха към него. Изминаха няколко минути, които се сториха цяла вечност на изплашената Анна, преди Пако да обяви, че синът му е жив и здрав, само го мъчи тежък махмурлук. После изненадващо за всички извика на София:
— Ти ще го заместиш!
Тя изумено го изгледа.
— Ще го заместиш. Хайде, побързай. Гледай да победите.
— Мария, Мария! — възкликна София. — Случи се!
Мария кимна и си помисли: „Нашето дърво наистина е вълшебно!“.
Още не вярвайки на късмета си, София набързо навлече розова блуза и яхна коня си. Младежите от „Ла Пас“ презрително се засмяха. Роберто Лобито подвикна нещо на брат си и двамата се закискаха. „Ще видят те на кого се присмиват! — помисли си тя. — Ще им покажа какво мога!“ Не ѝ остана време да каже нещо на съотборниците си — докато се усети, играта беше възобновена. След секунди получи топката, обаче Марко я изблъска и не ѝ позволи да играе. София се вбеси — нахвърли се върху него, после върху Франсиско — ей така, за всеки случай. Ядоса се още повече, когато видя, че Рафаел и Фернандо не ѝ подават топката; само Санти се отнасяше с нея като със съотборничка, но Роберто Лобито беше като негова сянка и му пречеше да играе. Всъщност двамата със Санти сякаш бяха сами на игрището — блъскаха се един в друг и се ругаеха.
В края на петата чака съперниците продължаваха да водят.
— Подавайте на София, да му се не види! — гневно възкликна Санти, докато слизаше от коня.
— Е, тогава със сигурност ще загубим — промърмори Фернандо.
— Стига, Ферхо, не се дръж като дете — обади се Рафаел. — Тя е в нашия отбор, точка по въпроса. На всички е ясно, че не става за нищо, затова трябва да се стегнем.
— Няма да победим, ако сме само тримата — извика Санти — затова включвайте и нея!
— Шовинисти такива, ще ви докажа, че играя по-добре от загубения Аугустин. Забравете гордостта и играйте с мен, а не против мен. Противници са онези от „Ла Пас“, ако сте забравили! — заяви тя и наперено подкара коня към игрището. Фернандо не продума, но изражението му беше повече от красноречиво. Рафаел завъртя очи, а Санти се засмя — беше възхитен от самочувствието ѝ.
Когато излязоха на игрището за последната чака, напрежението беше почти осезаемо. Играта започна, възцари се мъртвешка тишина. Всеки от двата отбора се опитваше да наложи превъзходството си. Санти, който несъмнено беше най-добрият играч, беше зорко пазен, но никой не обръщаше внимание на София, защото съотборниците ѝ рядко ѝ подаваха топката. Времето изтичаше, когато Санти изравни резултата. Зрителите станаха на крака.