— Казаха ми, че си заминала. Не знаех какво да правя! — възкликна той и я прегърна.
— Нямах сили отново да се сбогувам с теб — прошепна София и усети отчаяние, което помете другите ѝ чувства.
— Та аз току-що те намерих — промъмри Санти. — Няма да позволя да ми се изплъзнеш.
— Безнадеждно е, нали? Ако навремето бяхме…
— Недей! — прекъсна я той. — Да не тръгваме по този път, няма да върнем пропуснатото, само ще си причиним още по-силно страдание. — И притисна лице в косата ѝ, сякаш искаше да се скрие от неизбежното.
— Няма да съм жената, която обичаш, ако изоставя децата си — печално промълви София, спомняйки си съветите на Мария. Помисли си за Хавиер и отново се почувства гузна, задето не го беше потърсила толкова години.
— Искам само да сме заедно, разбираш ли, София?!
— Сестра ти имаше право. Вече не сме свободни, имаме семейства, които обичаме. Нямаме право да ги съсипем.
— Знам. И все пак се опитвам да измисля как да не се разделим.
— Няма друг начин. Моето място вече не е тук.
— Мястото ти е до мен. Съдено ни е да сме заедно.
— Санти, това е красива мечта, но е неосъществима. Знаеш го, нали?
Той кимна и примирено въздъхна:
— Искам да запомня завинаги лицето ти. — Прокара пръсти по страните ѝ, целуна очите, носа и челото ѝ, шепнейки колко ги обича. Като стигна до устните ѝ, добави: — Никога няма да забравя вкуса и аромата, който се излъчва от теб, Чофи. — Той я целуна, вкусвайки солените ѝ сълзи.
Прегърнаха се, София се вгледа в морскозелените му очи и осъзна, че в спомените си често ще се потапя в тайнствените им дълбини, а нощем, когато мечтите и действителността се сливат, отново ще се люби с него. Целуна го за последен път; щеше да усеща вкуса на устните му дълго след като се бяха разделили. Обърна се само веднъж и сърцето ѝ се сви, като го зърна — един самотен човек, седнал под тяхното дърво. Махна му за сбогом и продължи да върви към колата. По-късно, затвореше ли очи, винаги щеше да го вижда как седи сам под дървото омбу.
Казват, че дървото омбу не може да вирее в Англия. Аз обаче го засадих в нашата градина в Глостършир на място, където слънцето ще залязва зад него. И то пусна корени.
Обработка
Сканиране: ehobeho, 2022
Разпознаване, корекция и форматиране: NM, 2022