— Побързай! — подхвърли му по едно време. — Нарочно се бавиш, за да ме извадиш от релси.
— О, май запя друга песен! Вече не ти е до смях, нали? Е, този път спечелих аз. Готова ли си за решаващата игра, мила сестричке?
В другия край на дневната Фернандо с наслада пушеше втората си цигара и не се интересуваше от играта, но като чу мрънкането на София, му стана интересно и отиде при тях.
— О, значи София ще бъде победена от момче? — подхвърли, като видя как върви играта. Аугустин гръмко се изсмя. Рафаел, който отначало искаше брат му да спечели, мина на страната на София, защото винаги подкрепяше губещите, а и винаги беше готов на отстъпки, за да не я дразни. Разбира се, Санти искаше тя да победи — открай време се държеше с нея като по-голям брат, закрилящ сестричката си. Сега виждаше, че тя се ядосва заради загубата си и вероятно съжалява за прекалената си самоувереност. Сигурно беше предизвикала Аугустин.
— Спечелих! — гордо заяви Аугустин.
— Защото игра нечестно! — ядно процеди София, а Санти се засмя и завъртя очи.
— Млъкни! — сопна се брат ѝ. Победих честно и почтено и петима свидетели ще го потвърдят.
— Чофи, приеми загубата с достойнство — посъветва я Санти и излезе.
— Няма пък! Никога няма да призная, че Аугустин ме е победил. Никога! — кресна тя и изтича след него в коридора. — Къде отиваш?
— Омръзна ми да те слушам как се заяждаш. Повтарям — научи се да приемаш загубите с достойнство.
— Не ме е грижа!
— А трябва — хората, които не умеят да губят, са непривлекателни — каза ѝ поучително. Знаеше как ще реагира, защото беше много суетна.
— По принцип не съм такава, но Аугустин винаги ми лази по нервите.
— Обзалагам се, че ти си го предизвикала.
Външната врата се отвори и в антрето се втурнаха Чикита, Мария и Панчито.
— Вали като из ведро! — възкликна Чикита. — Сантяго, помогни на Панчито да се съблече. Мокър е до кости.
— Какво прави Дърмот под този порой? — попита Мария, докато се опитваше с ръце да изцеди косата си.
— Отивам при него! — София се втурна покрай тях.
Затича се през дърветата и завика дядо си. Наистина валеше като из ведро — какво го беше прихванало, та да излезе сред този потоп? Досмеша я, като го видя на игрището за крокет — вкарваше топките във вратичките, а единствените зрители бяха няколко подгизнали от дъжда кучета с подвити опашки.
— Дядо, какви ги вършиш? — извика тя, когато стигна до него.
— Играя крокет, докато чакам слънцето да изгрее, София Мелъди. Браво, страхотен удар, Дърмот! Нали ви казах, че ще уцеля? — обърна се той към кучетата, когато синята топка с лекота се плъзна през вратичката.
— Вир-вода си!
— Ти — също.
— Навън си целия следобед. Всички се тревожат за теб.
— Скоро дрехите ми ще изсъхнат. Слънцето е на път да се покаже, вече ми напича гърбината.
София потрепери от студ — роклята ѝ беше залепнала за тялото. Погледна небето, очаквайки да види безкрайна сивота, но — каква изненада! — бляскави лъчи вече разкъсваха облаците. Тя дори усещаше по лицето си топлата им милувка.
— Прав си, дядо! Слънцето наистина ще изгрее.
— Че кога не съм бил? Я вземи чукчето и да те видя дали можеш да вкараш топката ей през оная жълта вратичка.
— Не ми се играе. Току-що Аугустин ме победи на табла.
— Леле-мале! Бас държа, че си побесняла. — Той се изкиска.
— Е, не съвсем.
— Познавам те добре, София Мелъди! Разфучала си се и си се държала като разглезена принцеса.
— Ами, има нещо такова — неохотно призна тя и си избърса носа с опакото на дланта.
— От мен да го знаеш — чарът помага, ама не съвсем — поучително каза той и в тръс запрепуска към къщата.
— Къде отиваш? Слънцето вече изгрява.
— Време е за едно питие.
— Дядо, четири часът е!
— Именно. — Дърмот се обърна към нея и ѝ намигна. — Ела с мен, но си трай пред майка ти.
Хвана я за ръка и двамата влязоха през задната врата, за да не налетят случайно на Анна. Зашляпаха с мокрите си обувки по коридора, оставяйки мокри следи по теракотените плочки. Дърмот се огледа и предпазливо отвори вратата на килера, където държаха кърпи, покривки и спално бельо.
— Значи тук я криеш, а? — прошепна София, когато дядо ѝ плъзна ръка под чаршафите и извади бутилка с уиски. — Не те ли е страх, че Соледад ще я намери?
— Тя ми е съучастница. Съучастница в престъплението. Бива я да пази тайни тая ми ти Соледад. — Дърмот навлажни с език устните си. — Ела с мен, ако искаш и ти да си ми съучастница.