— Благодаря, Соледад.
— Свикнала съм да прикривам дядо ти. И през ум не ми е минавало, че ще се наложи да го сторя и за теб. — Соледад се изкиска.
София тъкмо се унасяше, когато Анна влезе в стаята и се приближи до леглото ѝ.
— Какво ти е? — прошепна и докосна челото ѝ. — Хм, май имаш температура. Горкото ми момиченце.
— До сутринта ще се оправя — гузно измънка София.
— Надявам се. За разлика от скъпия ти дядо, който утре ще е в ужасно състояние — кисело отбеляза майка ѝ.
— И той ли е болен?
— Болен ли? Ще му се да е болен, но не е! — Анна сложи ръце на кръста си и тежко въздъхна. — Пак е пиян. Не знам къде крие проклетите бутилки. Намеря ли една, той скрива друга. Помни ми думата — рано или късно алкохолът ще го убие.
— Къде е сега?
— Строполил се е на креслото си и хърка като заклано прасе.
— Мамо! — възмутено възкликна София. Дожаля ѝ за дядо ѝ — нямаше кой да се погрижи за него.
— Сам си го изпроси! Колко пъти съм му казвала да не пие, но той не ме слуша. Нека сега страда.
— Така ли ще го оставиш?
— Да. Според теб какво трябва да направя? Всъщност дойдох за друго. Аугустин ми каза, че днес си се държала доста невъзпитано.
— Невъзпитано ли? Играхме табла и той спечели. Би трябвало да е доволен.
— Не става дума за таблата, не се прави, че не разбираш — намръщи се Анна. — Няма нищо по-нелепо от поведението на хора, които не умеят да губят. Аугустин ми каза, че си се разгневила, фръцнала си се и си излязла, разваляйки настроението на всички. Не искам да се повтаря. Ясно ли е?
— Аугустин преувеличава. А Рафа какво каза?
— Не желая да влизам в подробности. Запомни едно — случилото се не бива да се повтаря. Иначе хората ще си помислят, че съм те възпитала лошо, нали?
— Да — машинално отговори София. „Аугустин е подлец и лъжец“ — помисли си, обаче умираше за сън и не беше в състояние да спори. Въздъхна с облекчение, когато майка ѝ най-после излезе. Помисли си за дядо си — как седи на креслото с мокрите си дрехи, колко му е зле от преливането… Искаше ѝ се да се погрижи за него, но още се чувстваше твърде зле и не можеше да стане от леглото. По-късно, когато Соледад влезе да я нагледа, София вече беше в страната на сънищата заедно със Санти.
Пета глава
Лондон, 1947 г.
Утрото беше студено и мрачно, обаче за младата Анна Мелъди ОʼДуайър всичко в Лондон беше прекрасно и вълнуващо. Отвори френския прозорец на хотелската си стая в Южен Кенсингтън и излезе на малкия балкон. Представи си, че е английска принцеса, а хотелът е нейният дворец. Ах, как жадуваше да напусне Гленгариф и да заживее в романтичния Лондон! Беше рано, но тя беше толкова развълнувана, че не мигна почти през цялата нощ. Върна се в дневната, като стъпваше на пръсти, за да не събуди майка си и шишкавата си леля Дороти, които спяха в съседната стая.
Приближи се до мраморната масичка и си взе ябълка от купата с плодове. За първи път през живота си виждаше подобен лукс; представяше си, че холивудските звезди отсядат тъкмо в такива хотели. Майка ѝ взе цял апартамент — дневна, спалня и баня. Спалнята беше само за двама, но когато обясниха на управителя, че това е много специален уикенд, той се съгласи да сложат походно легло, та трите да спят заедно. Майката искаше да обясни, че не могат да си позволят по-голям апартамент и че едва събрали пари за този уикенд, обаче Анна я разубеди. За първи път щеше да живее като принцеса и не желаеше някакъв си високомерен управител да я гледа презрително.
На Анна Мелъди ОʼДуайър ѝ предстоеше да се омъжи. Откакто се помнеше, познаваше Шон ОʼМара и изглеждаше съвсем логично той да ѝ стане съпруг. Родителите ѝ бяха доволни, но тя не го обичаше. Когато го видеше, сърцето ѝ не се разтуптяваше. Не копнееше за първата им брачна нощ, всъщност мисълта за съвкуплението им я отвращаваше. Дълго и упорито се съпротивлява на този съюз, но в крайна сметка се подчини на желанието на родителите си. Пък и в Гленгариф нямаше друг подходящ съпруг за нея, затова трябваше да се примири с неизбежното. Щяха да живеят с родителите ѝ и с леля Дороти, докато Шон не спечелеше достатъчно пари, за да купи къща. Призляваше ѝ при мисълта, че по цял ден ще се върти из кухнята, за да приготви вечеря за съпруга си. Не, сигурно в живота имаше и по-възвишени неща!
Сега обаче се намираше в хотел „Де Вер“, сред красота и лукс, заради които неволно се питаше какъв ли ще е животът ѝ, ако се омъжи за граф или за принц. Дълго лежа във ваната, наслаждавайки се на ароматните соли, после се намаза със специалния лосион, среса дългата си червеникава коса и я прибра на нисък кок. Почувства се красива, изискана и толкова щастлива, че за миг сърцето ѝ спря. Преди майка ѝ и леля ѝ да се събудят, облече най-хубавите си дрехи и си лакира ноктите в червено.