Имър беше против използването на грим и лакираните нокти и когато видя дъщеря си, издокарана като филмова звезда, първият ѝ порив беше да я накара да си измие лицето и да изчисти лака. Само че се въздържа, защото това беше специалният уикенд на момичето. По-късно, докато Анна пробваше дрехи в прочут магазин на Оксфорд стрийт, тя успокои сестра си, че нещата ще тръгнат постарому, когато се върнат в Гленгариф.
— Да я поглезим, докато можем — добави. — Животът ѝ няма да е лесен, след като се омъжи и роди деца.
— Да я поглезим ли? — изсумтя Дороти. — Сякаш вие с Дърмот не сте я разглезили до безобразие!
— Не бива да ѝ развалим удоволствието — промърмори Имър.
Леля Дороти се запита колко ли пъти е чувала сестра си да изрича тази фраза. Днес нямаше да спори с нея, но много скоро щеше да ѝ каже какво мисли по този въпрос.
Анна — уморена от обикалянето на магазините, но все още под влияние на въодушевлението от първото ѝ посещение на Лондон — седеше във фоайето на хотел „Браун“ и чакаше майка си и леля си „да се освежат“, за да отидат в прочутата чайна. Тъкмо тук тя видя за първи път харизматичния Пако Соланас. Когато влезе, всички се обърнаха да го изгледат. Тъмнорусата му коса беше късо подстригана, сините му очи сякаш пронизваха — поне така се стори на Анна, когато той впери поглед в нея.
Разбира се, вниманието му начаса беше привлечено от поразително красивата млада жена, която седеше в ъгъла и четеше списание. Непознатата усети, че той я гледа, и се изчерви. Внезапно привлекателността ѝ помръкна, защото лицето и шията ѝ станаха на петна, които грижливо нанесеният грим не можеше да прикрие. Той обаче беше заинтригуван. Непознатата изглеждаше като момиченце, което се опитва да изглежда като зряла жена. Гримът и роклята ѝ бяха нелепи, обаче позата ѝ и цялото ѝ излъчване бяха на английска аристократка.
Пако се приближи до нея и седна на съседното кресло. Ръцете ѝ се разтрепериха, зави ѝ се свят от елегантния аромат на одеколона му. Той забеляза как списанието потрепери и разбра, че е влюбен в тази непозната млада жена. Каза ѝ нещо на чужд език, тя не разбра нито дума, но гласът му — дълбок и властен — мигом я заплени. На нея ли говореше? Погледна го и той надникна в синьо-зелените ѝ очи — в тях се четеше непокорство и Пако внезапно изпита желание да я укроти, както укротяваше конете си в „Санта Каталина“.
— Прекалено сте красива, за да седите сама — каза ѝ, говорейки със силен акцент. — Имам среща с един човек, но той закъснява. Радвам се, че закъснява. И вие ли чакате някого?
Анна се вгледа в лицето му — изглеждаше толкова обнадежден — и отговори, че чака майка си и леля си, за да отидат в чайната.
— О, значи не чакате съпруга си! — Очите му закачливо проблеснаха. Погледна ръката ѝ и добави: — Явно не сте омъжена. Много се радвам!
Анна се засмя и отново сведе поглед. Знаеше, че не бива да разговаря с непознат, но този човек изглеждаше почтен, освен това бяха в Лондон, града на романтиката. Искаше ѝ се майка ѝ и леля ѝ да се забавят, за да остане още малко с този човек. Никога не беше виждала толкова красив мъж.
— В този хотел ли живеете? — попита той.
— Не, тук сме само за уикенда. За да обиколим магазините и… — Запита се с каква цел богатите момичета идват в Лондон, после добави: — И да разгледаме музеите и църквите.
Стори ѝ се, че обяснението ѝ му е направило силно впечатление.
— Откъде сте, госпожице?
— От Ирландия. Живея в Ирландия.
— И аз съм далеч от моята страна.
Анна го попита откъде е и лицето му засия:
— Родина ми е Аржентина, земята, която принадлежи на самия Господ Бог. Там слънцето е като грамаден портокал, а небето е толкова голямо, че сякаш е отражение на рая.
Погледна я в очите и сякаш я хипнотизира. Изведнъж Анна се изплаши, че той ще си тръгне и никога няма да го види.
— Тогава защо сте тук? — попита го и почувства, че се задъхва от вълнение. „Моля те, боже, задръж го. Дай ни още малко време“ — помисли си.
— Уча. От две години не съм се връщал у дома. Представяте ли си? Обаче аз обичам Лондон и… — Той замълча, погледна я в очите и добави: — Искам да видите моята страна.
Анна смутено се засмя, извърна очи, но когато отново го погледна, видя, че той все така я наблюдава.