Дилиън сведе поглед към дланта си. Половинката от слънцето винаги бе била там, но той никога не беше се питал какво значи. Смътно си припомни как двамата с Лазара допираха ръцете си, докато играеха…
— Силата на един магьосник е всичко. Цялото му същество. Дори за един напълно необучен бъдещ Боравещ като теб тя е твоя структура и животът ти без нея няма да е възможен. Ще загинеш. Да, вярно, аз можех да имам всеки друг. Всеки обучен. Но наложените прегради и умения на обучените са само още едно препятствие, което ще ме забави. Но ти, пръв адепт в родословието на тристагодишна фамилия, с първичните ти заложби, се оказа всичко, от което имам нужда.
Дилиън слушаше. Знаеше всичко, което тя му каза. То беше вътре в него. Изпълни го някакво странно спокойствие. Защото сега разбираше.
— След като отстраних духа на сестра ти от тялото чрез дълги и изключително сложни ритуали, аз я прогоних в периодичен ред от измерения, подобни на тези, през които минахте вие. Но тя е намерила изход и се е върнала. Аз сгреших като не я пратих в Кристала, но сега това вече е без значение. След това се е преродила в това момиче, Абвима, и е започнала да те търси, макар да е родена на другия край на материка. Нищо чудно, че е имала същите сънища като твоите, но е присъствала така майсторски, че дори не съм усетила присъствието й през тези години. Винаги съм твърдяла, че духовността се обогатява непрекъснато, независимо от възрастта. От значение е само преживяното и грешките, които се научаваш да не допускаш повече. Ти обаче, Лазара, явно нищо не си разбрала от дългото си скиталчество. — Устните й се разтеглиха в зла усмивка. — А може би става въпрос за така наречената смелост.
— Ти си демон! — каза Дилиън, но не прозвуча така шокиращо, както му подейства.
— Ами да! Трябва да признаеш, че нямам вид на такава, нали?
— Напротив. Очите ти те издават. Очите на Лазара са сини.
Млада повдигна вежда и се смръщи учудено.
— А ти какво очакваш — да видиш рогата дяволица ли? Та в действителност аз дори нямам опашка. На това съзнателно ниво ти можеш само да ме усетиш в истинския ми облик, но не и да ме видиш.
— Значи това е свилената премяна? — Дилиън извади бавно меча си.
— На теб ти прилича на такава. О, ще се бием ли? Смяташ ли, че можеш да ме победиш с това… парче смъртен метал?
— Не, тъй като ти си нещо нематериално и едва ли ще мога да те убия, но за тялото не съм толкова сигурен.
— Нима ще убиеш сестра си?
— Това не е сестра ми. И тялото няма значение, когато душата й е жива.
Той повъртя тежкото оръжие и успокоителната хлад от гладката ръкохватка се просмука в мислите му и донесе спокойствие. Дланта му стисна меча здраво.
— Не можеш дори да ме нараниш. Обаче това предизвикателство не бива да се изпуска.
Млада долепи ръце една до друга и след това бавно ги отдалечи. След малко тя вече държеше прекрасно по изработка хладно оръжие и премери тежестта му за секунда. После го вдигна уверено в защита.
Той нападна пръв, а тя ловко парира удара по права линия. Контраатаката от страна на Дилиън се състоеше от дъгообразно разсичане, което тя отново отби с лекота. След това Млада нападна рязко и много бързо, като способността на Дилиън да я отблъсне се дължеше само на придобития с много тренировки инстинкт. Той забеляза, че тя не се притесняваше от тежестта на оръжието си и от време на време го държеше спокойно с една ръка. Бе отново негов ред да отвърне с майсторски изпипана серия от разсичащи удари, след което за миг смени тактиката с лъжливи движения и настъпление. Последният му удар срещна меча й и сблъсъка бе ознаменуван с рояк искри, лакомо погълнати от кристала. Млада се движеше като професионален фехтовач — леко и пъргаво, на чиято сръчност Дилиън не отстъпваше.
Тя отново се усмихна и отстъпи, отхлабвайки хватката. Дилиън също се дръпна крачка назад, дишайки тежко. Сега или никога!
Той вдигна меча, за да нанесе бърз и смъртоносен удар. Бе преценил с точното око на стрелеца Талитат ъгъла на атака и силата.
Млада замръзна и миг преди острието да я прониже, тя махна с ръка и безпогрешния жест накара меча да отхвръкне надалеч. Той се удари в стената и падна в краката на Лазара.
В следващата секунда блестящото острие на Млада се заби в Дилиън.