Бае Стоян приклекна пред вола и почна нежно да го милва и чеше по челото. Животното протегна глава и сложи влажна муцуна на коляното на своя стар приятел.
— Позна ме, брей! Добиче, пък познава — обърна се той към натрупалите се около него колари. Дойдоха и другарите на бае Стоян.
— Ето го Белчо, дето ви разправях — каза им той, — виждате ли, гост ми дошъл, пък аз мислех, че няма вече да го видя! Хубаво добиче, нали, и теглач, теглач!
Бае Стоян пак почна да го милва.
— Милият Белчо, и той на война тръгнал! Него за всичко го бива!
— Хей, момче — обърна се той към коларя, — да гледаш добичето, брей, чу ли? Я дай тука чесалото!
Бае Стоян взе железния гребен от коларя и се стегна да почисти своя гостенин, който му донесе такава радост.
— Стани, Белчо, стани! Ха така! Вдигни си опашката! У, колко си кален!
И като му говорешие ной-мили и нежни слова, бае Стоян внимателно и грижливо го очисти, вчеса го и го опуха хубаво с метлата. След това намери трици, забърка ги с топла солена вода, поднесе му да яде и отстъпи настрана да го гледа. Умореното животно яде с благодарност, наяде се, облиза се и отправи мили очи към своя приятел, който неотлъчно се въртеше около него.
— Ха, разбирам, трябва да ти е студено — каза бае Стоян и погледна изцъкленото небе, по което трепереха помръзнали звезди.
Той отметна ямурлука си и покри добичето.
— На, да се стоплиш! Гост ми си, не искам да мръзнеш! Ха така — видиш ли, ние доброто не забравяме.
Нощта отдавна бе настъпила. Старите войници вече спяха до огъня в землянката, а бае Стоян още обикаляше своя скъп гост.
Той се прибра късно и цяла нощ не можа да спи. В душата му, възбудена от милата среща с Белчо, се събудиха всички нежни и хубави спомени за дома, за децата, за земята…
На утрото той не дочака ранобудния глас на петела, а стана по-рано и обиколи пак Белчо.
Когато обозът тръгна, бае Стоян тръгна успоредно със своя Белчо и го изпрати чак донякъде си. При раздялата той го спря, помилва го и го целуна по челото.
— Сбогом, Белчо мой!
После се обърна към коларя.
— Слушай, момче, гледай хубаво добичето и… Бог да ви помага!
И като бръкна дълбоко в пазва, той измъкна кесията, развърза я, извади едно грошче и го подаде на момчето.
— На — да се почерпиш, па гледай хубаво добичето, чисти го и го храни.
Когато керванът замина, бае Стоян гледа дълго след него и се върна при другарите си тъжен, като че бе се разделил с най-близък човек.