Невидимата облачна равнина бе все още на тридесет мили от него и щеше да я достигне към полунощ. Видя я ясно на екрана на инфрачервения радар, който също така го информира, че облаците съдържат сложни въглеродни съединения, както и обичайните водород, хелий и амоняк. Химиците изгаряха от желание да получат образци от това пухкаво розово вещество. Макар и някои сонди да бяха успели да донесат няколко грама от него, те само разпалиха апетита на учените. Половината от основните молекули на живота бяха тук, високо над повърхността на Юпитер. Щом някъде имаше храна, можеше ли животът да е далеч от нея? След повече от сто години още никой не бе успял да отговори на този въпрос.
Инфрачервените лъчи се спряха от облаците, обаче микровълновият радар ги проряза и разкривайки ги пласт след пласт, достигна скритата повърхност, намираща се на около двеста и петдесет мили под капсулата. От нея го отделяха огромните налягания и температури. Дори и роботизираните сонди не успяваха да стигнат цели до нея. Повърхността, примамлива и същевременно недостъпна, се виждаше на радарния екран. Образът бе малко неясен, но все пак се забелязваше любопитна зърнеста структура, която оборудването на капсулата не можа да обясни.
Час след залеза, Фалкън изстреля първата си сонда. При падането си измина около шестдесет мили, след което започна да плува в по-плътните слоеве на атмосферата и да излъчва потоци от радиосигнали, които той предаде на контролния център. До изгрева нямаше какво друго да се прави, освен да се следи скоростта на спускане, да се наблюдават показанията на приборите и да се отговаря на редките запитвания. Докато плаваше по течението, „Кон Тики“ сама се грижеше за себе си.
Точно преди полунощ на смяна застъпи една жена-контрольорка и му се представи с обичайните шеги. Десет минути по-късно отново му позвъни и този път гласът й бе сериозен и възбуден.
— Хауърд! Пусни четиридесет и шести канал! Увеличи му мощността.
Четиридесет и шести канал? Имаше толкова много телеметрични системи, че той знаеше единствено номерата на най-важните. Веднага обаче щом стисна в ръка превключвателя, разбра за кой канал става дума. Започна да слуша микрофона на сондата, която вече са намираше на около осемдесет мили под него в атмосфера, гъста като вода.
Първо улови само лекия съсък на странните ветрове, изпълнили мрака на този невъобразим свят. На фона на този шум обаче бавно се появи силна вибрация, която се усилваше все повече и повече — наподобяваше биенето на гигантски барабан. Звукът бе толкова нисък, че не само се чуваше, но и усещаше. Ударите зачестиха, но тоналността не се промени. Сега той представляваше бърза, почти инфразвукова пулсация. Изведнъж, в самата среда на една вибрация, той изчезна. Това стана така внезапно, че известно време разсъдъкът отказваше да се примири с тишината и паметта продължи да възпроизвежда призрачния спомен за него някъде дълбоко в съзнанието.
Такъв изумителен звук Фалкън никога не бе чувал през живота си, а той добре познаваше богатството на земните звуци. Не можа да се сети за природно явление, способно да го предизвиква. Не приличаше и на звуците, издавани от животни, дори и на сигналите на огромните китове…
Звукът се повтори отново по абсолютно същия начин. Този път, вече подготвен, Фалкън измери продължителността му, от първия тих удар до заключителното кресчендо. Продължи малко повече от десет секунди.
Сега обаче долови и ехо, наистина, много слабо и отдалечено. Вероятно то идваше от някой отразяващ слой дълбоко в многопластовата атмосфера, а можеше и да е от друг, по-далечен източник. Фалкън изчака ехото да се повтори, но това не стана.
Контролният център реагира бързо и го помоли веднага да пусне нова сонда. С два микрофона вече можеше да се открие приблизителното място на звуковия източник. Разбира се, външните микрофони на самия „Кон Тики“ долавяха само виенето на вятъра. Тътенът, какъвто и да беше, очевидно е бил спрян от отразяващите атмосферни слоеве, и се е пръснал далеч надолу.
Малко по-късно се установи, че сигналите идваха от няколко източника, разположени на около хиляда и двеста мили. Разстоянието не даваше представа за мощността им. В земните океани подобно разстояние можеше да бъде изминато и от съвсем слаби звуци. Колкото до предположението, че е възможно да се издава от живи същества, главният екзобиолог веднага го отхвърли.
— Бих бил разочарован, ако там няма микроорганизми или растения — каза доктор Бренър. — Но не вярвам да има животни, защото липсва свободен кислород. Всички биохимически реакции на Юпитер би трябвало да са съпроводени от нисък разход на енергия. Едно активно същество просто няма откъде да черпи достатъчно енергия, необходима за жизнените му функции.