Но да, това наистина беше гора — от бялата восъчна маса се подаваха стотици тънки стволове. Дърветата обаче бяха прекалено близко едно до друго, между тях почти нямаше разстояние. Може би не бе гора, а единично гигантско дърво, от типа на огромните баниани с много стволове в Изтока. Веднъж в Ява бе видял банианово дърво с диаметър сто и петдесет ярда. Тукашното чудовище бе поне десет пъти по-голямо.
Светлината почти изчезна. Отразените слънчеви лъчи придадоха пурпурен цвят на облачната покривка. След няколко секунди и тя щеше да изчезне от поглед. В последния проблясък от светлина през втория си ден на Юпитер Хауърд Фалкън видя, или помисли, че видя, нещо, което го накара да се усъмни в първоначалното обяснение, което си беше дал за характера на белите овални форми.
Освен ако слабата светлина не го бе подвела, стотиците тънки стъбла се люлееха напред — назад в съвършен синхрон, подобно на морски водорасли по време на приливи и отливи.
А и дървото вече не се намираше там, където го бе видял.
— Съжаляваме — казаха от контролния център малко след залеза — но според нас до час ще започне изригването на Бета. Вероятност — седемдесет на сто.
Фалкън хвърли бърз поглед върху картата. Бета, на географска дължина от сто и четиридесет градуса, сега се намираше на повече от осемнадесет хиляди мили от него и бе далеч отвъд хоризонта. Макар и някои от големите изригвания да достигаха мощност от порядъка на десет мегатона, тя бе твърде далеч, за да бъде застрашен от ударната й вълна. Предизвиканата от нея радиобуря обаче, бе нещо съвсем различно.
Дециметровите избухвания, които понякога превръщаха Юпитер в най-силния източник на радиоизлъчване по цялото небе, бяха открити още през 1950-те години и много изненадаха астрономите. Сто години след това причинителят им продължаваше да е неизвестен. Бяха познати само симптомите, но обяснение липсваше.
Като най-правдоподобна се наложи „вулканичната“ теория, макар и никой да не вярваше, че на Юпитер тази дума има същото значение, както и на Земята. На чести интервали, понякога няколко пъти дневно, в ниските слоеве на атмосферата, а може би и върху самата повърхност на планетата, избухваха мощни взривове. Големи стълбове газ, високи над шестстотин мили, се издигаха нагоре, сякаш решени да избягат в космическото пространство.
Нямаха обаче никакъв шанс да се преборят с най-могъщото гравитационно поле в Слънчевата система. Въпреки всичко частици от газа, обикновено не повече от няколко милиона тона, успяваха да достигнат йоносферата на Юпитер. Именно тогава възникваше ад.
Радиационните пояси около Юпитер са безкрайно по-големи от нищожните земни пояси на Ван Алън. Когато един възходящ газов стълб предизвика късо съединение между тях, резултатът е електрически разряд, милиони пъти по-мощен от която и да е земна мълния. Той предизвиква огромен поток от радиовълни, които не само изпълват Слънчевата система, но достигат и звездите.
Бе установено, че тези радиовзривове се появяват на четири основни места на планетата. Вероятно именно там съществуваха по-неустойчиви пластове, които огънят, горящ в недрата й, успяваше да пробие. Учените на Ганимед, най-голямата от множеството луни на Юпитер, смятаха, че са в състояние да предсказват дециметровите бури. Точността им бе приблизително като тази на метеоролозите от началото на двадесети век.
Фалкън не знаеше дали да се бои от приближаващата се радиобуря или да я приветствува. Тя съвсем определено щеше да е много ценна за мисията му, стига да оцелееше. Бе планирал така маршрута си, че да стои колкото се може по-далеч от основните центрове на смущения, особено от най-активния източник — Алфа. Съдбата обаче го беше доближила най-много до сегашната заплаха — Бета. Надяваше се, че разстоянието, равняващо се на почти три четвърти от окръжността на Земята, ще го предпази.
— Вероятност: деветдесет процента — чу се отново гласът по радиото, вече изпълнен с тревога. — И няма да е до час. Според Ганимед, може да избухне всеки момент.
Радиото едва бе замлъкнало, когато стрелката на измерителя на магнитното поле скочи. После със същата скорост се завърна на обичайното си място. На хиляди мили далеч от него, нещо бе нанесло удар върху разтопената кора на планетата.
— Ето, избухна! — обадиха се от контролния център.