Може би на около шестдесет мили зад първия стремителен светлинен стълб се появи втори, успореден с първия и движещ се със същата скорост. Зад него, трети. И четвърти. И още. Цялото небе се изпълни с редуващи се ивици от светлина и мрак.
Фалкън мислеше, че вече е свикнал на всякакви чудеса. Стори му се невъзможно тази феерия от чиста и безмълвна светлина да крие някаква опасност. Бе обаче толкова странна и необяснима, че изпита страх. Нямаше човек, който да е в състояние да наблюдава подобна гледка без да се чувствува нищожен, изправен пред непонятни за него сили. Възможно ли бе на Юпитер да съществува не само живот, но и разум? При това разум, който едва сега щеше да реагира на чуждото присъствие.
— Да, и ние го видяхме — отвърнаха от контролния център. — Нямаме представа какво може да е. Не изключвай, ще се свържем с Ганимед.
Гледката започна да избледнява. Светлинните ивици, появили се откъм далечния хоризонт, вече не бяха така ярки, сякаш захранващата ги енергия бе започнала да се изчерпва. След пет минути всичко приключи. Последният блед импулс примига в западното небе и изчезна. Фалкън почувствува облекчение. Картината бе така хипнотизираща и смущаваща, че продължителното й наблюдение не бе полезно за душевното състояние на който и да е човек.
Бе по-развълнуван, отколкото си позволяваше да признае пред самия себе си. Електрическата буря бе нещо, което можеше да разбере. Това тук — не!
От контролния център мълчаха. Знаеше, че в момента хора и компютри тършуваха из информационните банки на Ганимед, търсейки обяснение на явлението. Не се ли откриеше такова, щеше да се наложи контакт със Земята. Това щеше да причини почти едночасово забавяне. Фалкън въобще не пожела да се замисли върху възможността и Земята да не може да му помогне.
Никога не се бе радвал толкова на връзката с контролния център, колкото в момента, когато чу гласа на доктор Бренър. В него прозираше облекчение, съпътствувано с умора като у човек, току-що преживял голям шок.
— Здравей, „Кон Тики“. Решихме твоята загадка, макар и все още да ни е трудно да повярваме.
Това, което си наблюдавал, е биолуминисценция, много наподобяваща тази, която причиняват някои от микроорганизми в тропическите земни морета. Тук те се намират в атмосферата, а не в океана, но принципът е един и същ.
— Обаче бяха подредени много равномерно! — протестира Фалкън. — Видът им бе твърде… изкуствен. При това заемаха стотици мили.
— Заемаха много по-голямо пространство, отколкото си мислиш. Ти видя само частица от явлението. Приличаше на въртящо се колело, голямо над три хиляди мили. Ти си видял само спиците му, минаващи покрай теб със скорост от шест десети от миля в секунда…
— В секунда! — не се сдържа Фалкън. — Не съществува животно, способно да се движи толкова бързо.
— Прав си. Нека ти обясня. Това, което видя, е било предизвикано от ударната вълна на източник Бета, движеща се със скоростта на звука.
— Какво ще кажеш все пак за формата? — продължи да упорствува Фалкън.
— Точно това е изненадващото. Явлението е наистина много рядко, но идентични светлинни колела, макар и хиляда пъти по-малки, са били наблюдавани в Персийския залив и в Тихия океан. Чуй следното: „Дневник на кораба на Британската индийска компания «Патна». Персийски залив. Май 1880 година. Единадесет и тридесет вечерта — появи се огромно въртящо се светлинно колело, чиито спици щяха сякаш да отнесат кораба. Бяха дълги между двеста и триста ярда… Всяко колело имаше около шестнадесет спици“. Ето ти още една информация от Оманския залив, от 23 май 1906 година: „Силното сияние бързо ни обкръжи като започна да излъчва на запад един след друг строго очертани светлинни лъчи, подобно лъчите от прожекторите на някой военен кораб… От лявата ни страна се образува гигантско светещо колело със спици, които се губеха в далечината. Колелото се въртя около две или три минути…“ Архивният компютър на Ганимед откри още около петстотин подобни случая. Щеше да ги принтира всичките, ако не го бяхме спряли навреме.
— Добре, вярвам ти. Все още обаче съм изумен.
— Не те виня. Цялостното обяснение на явлението е дадено в края на двадесети век. Изглежда, че тези колела са в резултат на подводни земетресения, които винаги се появяват в плитки води, където ударните вълни могат да се отразят и да предизвикат понякога образуването на светлинни пръти, а в други случаи, на въртящи се колела. Наричат ги „колелата на Посейдон“. Истинността на тази теория бе доказана чрез подводни експлозии, филмирани от спътник. Нищо чудно, че моряците са били суеверни хора. Кой от тях би могъл да повярва в подобно нещо?