Значи така, каза си Фалкън. Когато източник Бета бе избухнал, ударните вълни се бяха разпространили в различни посоки — и през сгъстения газ в долните слоеве на атмосферата, и през самото твърдо тяло на Юпитер. При тяхното сблъскване и взаимодействие навярно цялата планета е закънтяла като камбана.
Но дори и това обяснение не уби удивлението му. Никога нямаше да забрави блестящите линии светлина, устремили се през недостижимите дълбочини на юпитерианската атмосфера. Имаше чувството, че не се намира просто върху чужда планета, а във вълшебно царство, между митичното и реалното.
Това бе свят, където можеше да се случи абсолютно всичко. В който нито едно човешко същество не знаеше бъдещето си.
А му предстоеше още един ден тук.
6. Медуза
Когато настъпи истинската зора, времето внезапно се промени. „Кон Тики“ се движеше сред виелица. Восъчните снежинки падаха толкова нагъсто, че видимостта бе сведена до нула. Фалкън се разтревожи от мисълта, че щяха да се натрупат върху балона и той да натежи. Когато обаче погледна навън, забеляза, че снежинките, попаднали върху илюминаторите, бързо изчезваха. Очевидно, непрестанното топлинно излъчване на „Кон Тики“ веднага ги изпаряваше.
Ако бе летял с балон на Земята, щеше да се тревожи и от възможността за катастрофа. Тук такава опасност не съществуваше. И да имаше планини на Юпитер, намираха се на стотици мили под него. Колкото до плаващите из атмосферата острови пяна, едва ли бяха по-твърди от сапунени мехури.
Въпреки това, включи хоризонталния радар, който дотогава бе съвършено безполезен. Досега бе ползувал единствено вертикалния лъч, чрез който определяше разстоянието си до невидимата повърхност. Затова сега се изненада.
Голяма част от небето пред него беше осеяна с дузини обекти, предизвикащи силно и ясно ехо. Бяха напълно обособени един от друг и очевидно нищо не ги придържаше към повърхността. Фалкън си припомни израз, използуван от първите авиатори, за да разяснят рисковете на своята професия — „облаци, пълни с камъни“. Това, което се намира по пътя на „Кон Тики“ изглеждаше точно така.
Всичко бе странно. Фалкън отново си каза, че в тази атмосфера твърдо тяло не би могло да се движи. Сигурно ставаше дума за необикновено метеорологическо явление. Така или иначе, най-близкият обект бе на сто двадесет и пет мили.
Свърза се с контролния център, от където не получи никакво обяснение. Поне научи приятната новина, че ще излезе от вихрушката след тридесетина минути.
Центърът обаче не го предупреди за внезапния страничен вятър, който изведнъж се стовари върху „Кон Тики“ и измени траекторията й почти под прав ъгъл. Наложи се Фалкън да използува цялото си умение, да упражни нищожните си възможности за контрол върху тромавия плавателен съд, за да не се преобърне. Само след броени минути се оказа понесен на север със скорост от триста мили в час. Бурята затихна така ненадейно, както бе започнала. Продължи да се движи бързо, но вече във спокойна атмосфера. Зачуди се дали пък не бе попаднал в юпитерианския аналог на земен ураган.
Снежната буря спря и той видя какво му бе приготвил Юпитер.
„Кон Тики“ навлезе във фунията на огромен вихър, широк около шестстотин мили. Балонът бе понесен по наклона на стената от облаци. Небето над него бе ясно и огряно от Слънцето, но отдолу голямата дупка се врязваше в атмосферата до незнайни дълбини, а на дъното й се забелязваше мъгла, непрекъснато разрязвана от светкавици.
Макар корабът да се спускаше много бавно и да не го грозеше непосредствена опасност, Фалкън засили потока от топлина в балона, докато се стабилизира на постоянна височина. След това се отказа да наблюдава фантастичното зрелище и насочи вниманието си към радара.
Най-близкият от обектите бе на разстояние от двадесет и пет мили. Скоро разбра, че те бяха разположени по стената на вихъра, движеха се заедно с него, очевидно хванати във въртопа, както и самия „Кон Тики“. Насочи телескопа си към обекта и видя странен пъстър облак, който запълни почти цялото му зрително поле.
Бе трудно да се наблюдава, тъй като облакът бе само малко по-тъмен от общия фон на въртящата се стена от мъгла. Чак след като го разглежда в продължение на няколко минути, Фалкън проумя, че го е виждал и преди.
Първият път то бе пълзяло по плаващите планини от пяна и тогава Фалкън го бе взел за гигантско многостволно дърво. Сега обаче успя да установи истинските му размери и външност, и да му потърси по-подходящо название. Въобще не приличаше на дърво. Приличаше на медуза, от тези, които бе виждал лениво да движат пипалата си, отпуснати в топлото течение на Гълфстрийм.