Една толкова прелестна ирония на съдбата, та чак му се прииска хирурзите да бяха възвърнали способността му да се смее.
7. Първото правило
Стъмваше се, но Фалкън не забелязваше това, защото вниманието му беше насочено към живия облак в обсега на телескопа. Вятърът, равномерно тласкащ „Кон Тики“ из фунията на въртопа, го бе приближил на дванадесет мили от създанието. Ако се доближеше на по-малко от шест мили, трябваше да предприеме мерки да се отдалечи. Макар и уверен в малкия обсег на електрическото оръжие на медузата, не искаше да проверява дали е така. Това щеше да бъде грижа на бъдещите изследователи, на които пожела късмет.
В капсулата бе станало съвсем тъмно. Странно, тъй като до залеза оставаха часове. Фалкън механично стрелна с поглед радара за хоризонтално сканиране, нещо, което правеше през няколко минути. Освен медузата обаче, която наблюдаваше, на шестдесет мили от него нямаше друг обект.
Изведнъж той чу с поразителна сила звука, изплувал от дебрите на юпитерианската нощ, пулсирането, което ставаше все по-силно и по-силно, преди внезапно да секне. Цялата капсула започна да вибрира подобно на грахово зърно в барабан.
По време на внезапно настъпилата тишина, Фалкън осъзна почти едновременно две неща. Звукът не се раздаде, както преди, от хиляди мили разстояние през радиомрежата. Този път идваше от самата обкръжаваща го атмосфера.
Втората мисъл го смути още повече. Бе напълно забравил — наистина, недопустимо, но все пак умът му бе зает с по-важни неща — че по-голямата част от небето над него бе напълно екранирана от газовия балон на „Кон Тики“. Леко посребрен, за да не губи топлина, сега той пречеше и на визуалното наблюдение и на радара.
Разбира се, това му бе известно. Бяха сметнали, че е незначителен конструктивен дефект, тъй като не изглеждаше важен. Сега обаче Хауърд Фалкън реши, че е важен. Че е много важен, след като видя как гигантските пипала, по-дебели от всякакви дървесни стволове, се спуснаха около капсулата от всичките й страни.
Чу крясъка на Бренър.
— Не забравяй първото правило! Не го плаши!
Преди Фалкън да измисли подходящ отговор, страшното барабанене отново започна и заглуши всички останали звуци.
Един опитен летец-изпитател доказва умението си не при очаквани аварийни ситуации, а при непредвидените обстоятелства. Само минута колебание и Фалкън анализира положението. С мълниеносно движение той дръпна късащото въже.
И този израз бе архаизъм от времената на първите балони, напълнени с водород. На „Кон Тики“ късащото въже не разкъсваше балона, а просто разтваряше комплект от изпускащи клапани, разположени в горната му част. След като горещият газ започна да изтича, „Кон Тики“, лишена от подемната си сила, започна бързо да пада, хваната от едно гравитационно поле, два пъти и половина по-силно от земното.
За миг Фалкън видя огромните пипала, които се отдалечаваха и изчезваха нагоре. Успя да забележи, че те бяха осеяни с големи мехури, които очевидно им осигуряваха подемна сила и завършваха с множество тънки мустачки, напомнящи корените на растенията. Очакваше да го удари мълния, но подобно нещо не се случи.
Скоростта му на падане намаля, когато достигна по-плътните пластове на атмосферата, а отпуснатият плик на балона действуваше като парашут. Когато „Кон Тики“ се бе снижила с около две мили, реши, че е време да затвори клапаните. Докато възвърне подемната си сила и се стабилизира, изгуби още една миля и се приближи на опасно малко разстояние до линията на сигурност.
Надникна развълнувано през горните илюминатори, макар и да не очакваше да види нищо друго освен корпуса на балона. По време на падането обаче, той се бе отместил встрани, така че успя да зърне и част от медузата, разположена на две мили над него. Бе много по-близо, отколкото смяташе. Освен това, продължаваше да се спуска и се приближаваше изключително бързо.
От контролния център усърдно се опитваха да установят връзка с него.
— Добре съм — изкрещя Фалкън, — обаче то продължава да ме преследва. Не мога да се спусна по-ниско.
Последното не бе съвсем вярно. Можеше да се спусне с още сто и осемдесет мили. От такова спускане обаче нямаше връщане.
Сетне за голямо свое облекчение констатира, че медузата е престанала да се спуска и се е задържала на около миля над него. Може би бе решила да се доближи по-предпазливо до странния пришълец, а може би за нея тази височина бе станала неприятно гореща. Температурата бе достигнала петдесет градуса по Целзий и Фалкън се замисли колко ли още ще издържат жизненоподдържащите системи.