Някой ден истински господари на космоса щяха да бъдат машините, не хората. Той не бе нито едното, нито другото. Осъзнал съдбата си, той се гордееше с уникалната си самота — бе първият безсмъртен мост между два вида разум.
Най-сетне, щеше да бъде и посланик. Посланик между старото и новото. Между създанията от въглерод и създанията от метал. Които някой ден щяха да ги изпреварят.
И едните, и другите щяха да се нуждаят от него през идните неспокойни векове.
Февруари 1971 година