Без да каже дума, Фалкън седна в пилотското кресло и пое контрола — доколкото оставаше някакъв контрол. От таблото научи всичко, което му бе необходимо. Думите бяха излишни. Чу как радистът започна да докладва нещо. По това време всички новинарски канали на Земята бяха заети. Журналистите щяха да бъдат много огорчени. Една от най-зрелищните катастрофи в историята нямаше да бъде филмирана. Последните мигове на „Кралицата“ нямаше да изпълнят със страх и ужас милиони хора, за разлика от катастрофиралия век и половина преди това „Хинденбург“.
Повърхността бе вече само на хиляда и седемстотин стъпки и продължаваше да се доближава, макар и бавно. Досега Фалкън не бе използувал пълната тяга, тъй като се бе побоял да не доразруши и без това разбитата конструкция. Обаче вече нямаше избор. Вятърът тикаше кораба към един завой на каньона, където реката, разделяна от висока клинообразна скала, наподобяваше носа на древен, превърнал се вече във вкаменелост кораб. Продължеше ли в тази посока, „Кралицата“ щеше да кацне на това триъгълно плато и най-малко една трета от корпуса й щеше да остане да стърчи в празното пространство и да се разчупи като прогнило дърво.
Някъде далеч от него се чу познатото бучене на страничните турбини, което заглуши шумовете, издавани от късащия се метал и изтичащия газ. Корабът се залюля и започна да се извръща. Скърцането на разцепващите се метални конструкции, стана непрекъснато. Фалкън стрелна с поглед таблото и разбра, че току-що се е разкъсала и клетка номер пет.
Повърхността се намираше вече само на броени ярдове. Дори и сега не бе в състояние да установи дали маньовърът му ще успее. Постави турбините във вертикално положение, за да отслаби в максимална степен силата на удара.
Сблъсъкът сякаш бе безкраен. Не бе силен, а просто продължителен. Фалкън остана с чувството, че цялата вселена се стоварва върху него.
Звукът на късащия се метал се приближи, сякаш някое голямо животно си проправяше път през умиращия кораб.
Таванът се стовари върху пода и затисна Фалкън като в менгеме.
2. „Защото съществуват“
— Защо искаш да отидеш на Юпитер?
— Когато попитаха Спрингър защо иска да отиде на Плутон, той отговори „Защото съществува“.
— Благодаря. Сега ни кажи истинската причина.
Хауърд Фалкън се усмихна. Само тези, които го познаваха добре, бяха в състояние да разберат това. Един от тях бе Уебстър. Двадесет години бяха работили заедно върху едни и същи проекти. Заедно бяха споделяли победите и пораженията, включително и най-голямото от последните.
— Е, изразът на Спрингър все още е валиден. Досега сме кацали само върху планети от земен тип, но никога върху газови гиганти. Те си остават единственото предизвикателство към нас в Слънчевата система.
— И то скъпо предизвикателство. Имаш ли представа за цената?
— Донякъде. Ето предварителните ми изчисления. Не забравяй, че не става дума за еднократна мисия, а за изпробването на транспортна система. Ако опитът бъде успешен, ще може да се използува многократно. И ще ни проправи път не само към Юпитер, а към всички газови гиганти.
Уебстър погледна цифрите и подсвирна от удивление.
— А защо да не започнем с една по-лесна планета? Уран, например? Гравитацията е два пъти по-малка, също и скоростта на отделяне от планетата. И времето там е по-спокойно, ако изобщо можем да говорим за време.
Уебстър очевидно си бе приготвил домашното. Не случайно бе ръководител на отдела за дългосрочно планиране.
— Защото от това няма да се спестят много пари, стига да отчетеш по-голямото разстояние и проблемите със снабдяването. При Юпитер ще използуваме снабдителната база на Ганимед. Отвъд Сатурн би трябвало да създадем нова такава.
Това звучи логично, помисли си Уебстър. Но причината за избора на Фалъкн не бе тази. Юпитер беше господарят на Слънчевата система и Фалкън не искаше да приеме по-слабо предизвикателство.
— Освен това — продължи Фалкън, — Юпитер е голям позор за научния свят. Изминаха сто години откакто открихме неговите радиационни бури, а все още не знаем какво ги поражда. Да не говорим, че Голямото червено петно продължава да е загадка. Точно поради тези причини не мога да получа необходимите средства от бюрото по астронавтика. Знаеш ли колко сонди са спуснати досега в неговата атмосфера?
— Около двеста, предполагам.
— Триста двадесет и шест само за последните петдесет години. Около четвърт от опитите са абсолютно неуспешни. Не ще и дума, че научихме много неща за планетата, но тя всъщност си остава едва докосната. Даваш ли си сметка колко е голяма?